![]() ![]() Любов без покривДо покрив вдигаме къщя. На покрив - риза бяла, мокра. От пот...А бедната душа се носи по света без покрив. И в тъмен час, и в тъжен час, обидена или сърдита, се носи тя далеч от нас и все за своя покрив пита. Не просто покрив, а покров небето става върху нея... И скита тъжната любов с илюзията, че живее. Подай ръка, изтрий очи - очи от толкоз обич мокри, и нека двама помълчим под този сладък и горчив син небосвод - любов без покрив.
![]() ![]() ![]()
© Дамян Дамянов. Всички права запазени! |