![]() ![]() Как става тъй...Как става тъй, че почваме с любов, за да преминем после към омраза и нишките най-нежни в тел желязна да навъртим в задушващо кълбо? Как става тъй, че дом, събран със жар, в килия най-студена се превръща, тъмница става светлата ни къща, любимият във нея - тъмничар! Не само той - за теб, за него - ти! Затворът - общ, присъдата ви - обща, и онзи кръг неспирен, денонощен, във който той и двама ви върти! Какво излиза? - Не е брак, а мир... Примирие сте сключили самички! И стават брънки брачните халкички, откъснати от общия синджир. И тъй - дорде единият от вас, синджира скъсал, литне безвъзвратно. И споменът за него - късче златно - на другия на пръста заблести...
![]() ![]() ![]()
© Дамян Дамянов. Всички права запазени! |