Обратно към: [Ти и Аз][Дамян Дамянов][СЛОВОТО]

Как става тъй, че почваме с любов,

за да преминем после към омраза

и нишките най-нежни в тел желязна

да навъртим в задушващо кълбо?

Как става тъй, че дом, събран със жар,

в килия най-студена се превръща,

тъмница става светлата ни къща,

любимият във нея - тъмничар!

Не само той - за теб, за него - ти!

Затворът - общ, присъдата ви - обща,

и онзи кръг неспирен, денонощен,

във който той и двама ви върти!

Какво излиза? - Не е брак, а мир...

Примирие сте сключили самички!

И стават брънки брачните халкички,

откъснати от общия синджир.

И тъй - дорде единият от вас,

синджира скъсал, литне безвъзвратно.

И споменът за него - късче златно -

на другия на пръста заблести...

Обратно към: [Ти и Аз][Дамян Дамянов][СЛОВОТО]

© Дамян Дамянов. Всички права запазени!