![]() ![]() Зарад една жена...Зарад една жена намразих навеки всичките жени. Не бой се, ти не си онази. Тя вече в свойте старини навярно някъде днес тлее, неподозирайки дори, че някога била е фея, че с поглед-въглен прогори душата на един нещастник. Къде е? Що е? Днес не знам. Но този въглен тъй опасен ме спепели. И днес със срам признавам си, че аз тогава намразих всички, грях - не грях. И просто, просто съжалявам, че има три измежду тях, които във една събрани, в мен богородично горят: ти, майка ми и дъщеря ни. Те трите само са огряни от дух. А всички други - плът.
![]() ![]() ![]()
© Дамян Дамянов. Всички права запазени! |