напред назад Обратно към: [Ти и Аз][Дамян Дамянов][СЛОВОТО]



Зарад една жена...


Зарад една жена намразих

навеки всичките жени.

Не бой се, ти не си онази.

Тя вече в свойте старини

навярно някъде днес тлее,

неподозирайки дори,

че някога била е фея,

че с поглед-въглен прогори

душата на един нещастник.

Къде е? Що е? Днес не знам.

Но този въглен тъй опасен

ме спепели. И днес със срам

признавам си, че аз тогава

намразих всички, грях - не грях.

И просто, просто съжалявам,

че има три измежду тях,

които във една събрани,

в мен богородично горят:

ти, майка ми и дъщеря ни.

Те трите само са огряни

от дух. А всички други - плът.

 


напред горе назад Обратно към: [Ти и Аз][Дамян Дамянов][СЛОВОТО]

 

© Дамян Дамянов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух