Обратно към: [Ти и Аз][Дамян Дамянов][СЛОВОТО]

Какъв висок, какъв красив! Посегнал

да стигне слънце и небе-кубе!

Не покрив - връх! Отвън ли го погледнеш,

да ахнеш. Не човеци земни - в него

живеят вътре слънце и небе!

Самото щастие живее сякаш вътре!...

...Не бързай, братко-минувач, в захлас

да се възторгваш. Зад изящно-мъртва

фасада-блян, и със живот разкъртен -

под този покрив-връх живея аз!

Живея сам сред толкоз близки хора!

За обич гладен и от обич сит!

Със дух свободен - от стени затворен.

Бедняк с пари и богаташ-прозорец,

зад който цял свят в един двор е скрит.

Осъмвам и замръквам с двете мокри

очи от щастие, че земното кълбо

е тук, във стаята, в листа ми, в този молив!

Да предпочитам аз любов без покрив,

отколкото -ах! - покрив без любов!

Обратно към: [Ти и Аз][Дамян Дамянов][СЛОВОТО]

© Дамян Дамянов. Всички права запазени!