![]() ![]() Аз съм ти камък...Аз съм ти камък на шията - скъсай въжето, хвърли ме! Тегля те, суча те, вия те с тежест неудържима. До кръв е ранена и пламнала от камъка твойта плът, знам, но само че вече и камъкът от твойто въже малко пламна. Строши се, нафраска се с ръбове, изрони се, рухна злокобен. А бе скъпоценен, без жлебове... И кой го направи надгробен? Кой смля го във хромела, лудия? Кой в трошлек докрай го разнищи? Отвръх небесата на чудото кой ритна го в трапа от нищо? Аз съм ти камък на шията. Но ти си ми в него въжето. Хвърли ме! Спаси ме! Строши я там брънката зла и проклета! От мен отърви се, захвърляй ме. Но първо кажи ми, но право: примка или пък огърлица от мойто въже си направи?
![]() ![]() ![]()
© Дамян Дамянов. Всички права запазени! |