![]() ![]() Достатъчно ме водиш...Достатъчно ме водиш по земята във всяка крачка, вечно, нощ и ден, достатъчно и в стъпката, която без теб не сторил бих с нозе сакати, ме съпровождаш. Но в листа - недей!
Там мога сам!Там и без помощ чужда "вървял" съм цял живот. И ще вървя. Там от водачи просто нямам нужда. И воденето само гняв събужда във мойте не недъгави слова.
Там всеки ред от мойта кръв е парен. Там всяка буква в гняв или покой изписани са с мой живот, изгарян от моя болка, смях... Бездарен, дарен, светът във този лист е само мой!
Достатъчно си вътре в мен във всичко! От думите ми, волните, излез! И не припарвай в тях! Душа самичка в миг онемява като мъртва птичка, усетят ли крилете и кафез.
![]() ![]() ![]()
© Дамян Дамянов. Всички права запазени! |