напред назад Обратно към: [Безразличният][Цветан Марангозов][СЛОВОТО]



Глава 30


Жилавите ръце на пианистката Ана Божилова ме прегръщат здраво:

– Не разбираш ли, ти си ми необходим?!

Не, не разбирам за какво съм необходим на пианистката Ана Божилова. Повече не съм необходим на никого. Най-малкото на себе си. Повече нямам представа кой съм и на какво съм способен. Подозирам, че всеки човек може само да предполага кой е и на какво е способен. Изтърсвам зад гърба й пепелта от цигарата си. Усмихвам се скришом. Ако тя ми беше казала само преди няколко месеца, че съм й „необходим“, може би щях да си спестя бягството и затвора.

– Трябва да поговорим разумно, Ана.

– Не! Не трябва! Не говори!

Притиска се. Предусеща какво искам да й кажа. Не ми дава да продумам:

– Не говори! Млък!

Досега отстъпвах. Но този път не искам повече да отстъпвам. Този път съм се заклел (в какво?) да не мълча:

– Ана! Не мога повече! Не те обичам. Изпепелен съм. Безразличен съм.

Тя се вкаменява. Натежава в ръцете ми. Изпитвам необходимост да се оправдая:

– Ана, разбери ме. Ти сама знаеш, че проигра всичко. Или, ако щеш, просто се разминахме. Това се случва, нали?

Вкопчила се в мен, заровила глава в прегръдката ми, пианистката Ана Божилова започва невъздържано да ридае. Съзнавам, че плаче за самата себе си. Плаче, както не би плакала за никой друг.

– Неее! Не ти вярвам! Не ти вярвам! – и ме удря с юмручето си по гърдите. Удря по стъклото на масичката. Удря по клавишите на рояла. – Не искам! Не искам! – Тръшва се на кушетката. Заравя лице. – Аз съм виновна! Аз съм виновна! Исках да те изпитам! Исках да те поизмъча.

Не й вярвам. Истината е, че й бях станал безразличен. Предпочете доктора Венедиков. Ставам. Минавам през салона на пръсти. Минавам през антрето. Затварям безшумно вратата подире си. Край! Всичко намира своя неестествен край! Спирам в стълбището. Слухтя. Никакви угризения. Безсърдечен съм. Безразличен съм.

 


напред горе назад Обратно към: [Безразличният][Цветан Марангозов][СЛОВОТО]

 

© Цветан Марангозов. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух