напред назад Обратно към: [Безразличният][Цветан Марангозов][СЛОВОТО]



Глава 3


Тази история, както всяка история в нашата нещастна страна, щяла да завърши зле, предрича моят старец. Зле за него. Зле за издателя Бисеров. Не изключва тази история да завърши с уволнението му от държавния аптечен склад, където бе назначен с толкова мъки. Те само ни търсят цаката. Вулгарни времена. Простащината заграбила кормилото. И за стотен път обяснява, цял живот е стоял настрана от политиката. Редови граждани като него били гръбнакът на всяко общество. Недоумява защо новите ни управници не искали да разберат тази проста истина.

– Фармацевти винаги ще им трябват – опитвам се да го утеша.

– Но една погрешна дума може да реши съдбата ти, нали? Всяка дума трябва да мериш на кантар. Всяка интонация! Ти не си мереше думите и какъв е резултатът?

Мълча. Бабчето се усмихва благо, седнала зад кухненската маса с плетиво в ръце. Бабчето всъщност е моята майка, но винаги е била за мен „бабчето“. Родила ме е като четиридесетгодишна.

Вечерям набързо. Целувам я за лека нощ. Прибирам се в стаята си. Събличам се. Лягам. От кухнята чувам да думка приглушено тъпанът на „Радио Лондон“. Издателят Бисеров навярно е вече в Драма. Чака ред, за да замине на Запад. Ще види Париж. Нотрдам. Версай. Лувъра. Леонардо. Делакроа. Дега. Ван Гог. Сезан. Имена, имена, които носят очарованието на един недостижим свят. Искам да заспя... искам да заспя...

 


напред горе назад Обратно към: [Безразличният][Цветан Марангозов][СЛОВОТО]

 

© Цветан Марангозов. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух