напред назад Обратно към: [Безразличният][Цветан Марангозов][СЛОВОТО]



Глава 6


Адвокатът поставя иглата. Обявява със страхопочитание:

– Токатата! Рубинщайн!

Сяда пред високоговорителя. Опира лакти на колене. Опира челюсти на преплетените си пръсти. Слуша уж вглъбено, но очилата му блестят неспокойно. Едно мускулче на челюстите му играе. Отивам при грамофона и спирам плочата. Признавам му откровено:

– Честно казано, нямам ви голямо доверие.

Керимидчиев не се обижда:

– Вашата предпазливост е добър знак за мен.

През хола прелита жълто канарче.

– Когато съм сам, го пускам от кафеза. Да си полети на воля. – Свирва с уста и канарчето кацва на рамото му. – Много е музикален! – Подхвърля канарчето. Проследява полета му.

– А този Пламен Ачков сигурен човек ли е?

– Познава границата. Ще ни бъде от полза. Целият му род е избит. Той самият е бил в лагер.

Канарчето каца върху порцелановата фигурка на камината. Гледа ни с червено око.

– Купих го преди две години – обяснява адвокатът. – Омръзна ми да бъда сам. Обичам животинките. – И разказва оживено за една калинка, която намерил върху бюрото си: „Представете си, посред зима калинка!“ Трогнал се. Преброил черните точици. Настанил калинката в листата на декоративната палма да „прекара зимата“. Керимидчиев свирва мелодично и канарчето самo се прибира в кафеза си.

– От години се мъча да замина за Швейцария. Какво ли не опитах. Връзки. Подкупи. Сега съм принуден да правя рискове, които никак не са за моята възраст. Вашето предложение идва навреме. Мотивите ми? Първо: парите, които са останали още от преди войната в една швейцарска банка. Второ: правосъдието, превърнало се в оръжие на класовия терор, обезсмисля адвокатурата. Темида е повдигнала превръзката си и намигва на убийците. Трето: постоянната угроза от предателство. Не изключвам някой от гостите ми да донася на органите. И не на последно място: жестокостта на режима не само спрямо хората, но и спрямо животните. Има решение на Политбюро да бъдат избивани бездомните котенца и кученца.

Дразнят ме неговите умалителни. И юридическата интонация ме дразни. Ще ми се да му предложа да наметне адвокатската тога. Но нашите мъдри величия премахнаха и този външен белег, който придаваше на всеки защитник достойнство и авторитет. И съдиите трябваше да съблекат професионалните си одежди. Сега съдии и защитници не се различават. Що е право и що е криво, сега се решава в „Бастилията“, която нашите величия си построиха в центъра на столицата.

 


напред горе назад Обратно към: [Безразличният][Цветан Марангозов][СЛОВОТО]

 

© Цветан Марангозов. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух