напред назад Обратно към: [Безразличният][Цветан Марангозов][СЛОВОТО]



Глава 12


Поглеждам часовника си. Адвокатът Керимидчиев и Пламен Ачков закъсняват. На съседната маса седи Пенка. Държи с две ръце чашата си и навярно се пита защо се случи с нея така, че се пропи и вече години е без покрив.

– Не върви, братле! По-точно, върви, но върви назад! – оплаква се Мишока и налива чашите. – Данъчните ни отрязаха опашките. Без упойка! Иде ми да продам всичко, да си плюя на петите. Да захвана нещо друго. На друго място. Нещо ново. По-доходно.

– Иди на държавна работа.

– Келнер! Не! Да имат да взимат! Не ставам за келнер! – Мишока се почесва по носа. – Държавна работа може. Но келнер, не! А държавата, ако знаеш къде да я стиснеш, пуска. Малко ли хора направиха пари? Но човек трябва да пипа внимателно, иначе... Нали се досещаш?

В кръчмата нахлува адвокатът Керемидчиев. Оглежда се. Открива ме. Мишока му отстъпва стола си и отива да обслужва на друга маса.

– Край! Загубени сме! Вашият Пламен Ачков няма да дойде.

– Как така „няма да дойде?! – кипвам. – Парите са у него!

– Именно!Защото парите са у него! Видях го преди половин час на „Света Неделя“. Съвсем случайно. С куфар и раница! А нали имахме среща тук? Нали щеше да донесе закупеното оръжие? Качва се на „единицата“. Скачам подире му. Слиза на Централната гара. Купува билет за Варна.

– Защо не го спряхте?!

– Докато реша, какво да предприема, изчезна.

– Идиот!

– Тръгнах да го търся из целия влак. Сам не знаех какво щях да му кажа, ако го бях намерил. От самото начало предупреждавах! С оръжието сами си усложняваме положението. Нима не беше ясно, че този мошеник никога не е имал намерение да купува оръжие? Той само е чакал да му дадем парите, за да офейка. Сега не можем дори да се оплачем на органите.

И в следващия момент ни пронизва ужасяващата мисъл, че Пламен Ачков може да е агент на органите. Време за губене няма! Трябва час по-скоро да тръгнем! Хващам Керемидчиев за лакета и го извеждам като малко дете от кръчмата.

Завиваме по първата пресечка. Адвокатът се спира втрещено. Насреща ни е застанал въоръжен милиционер. Тръгва към нас:

– Граждани, връщайте се! Не може да се минава оттук. Има блокада на квартала.

Една жена до нас:

– Гонят убиец. Изверг! Заклал касиерката. Обрал касата на колониала. Цели два дни го гонят.

– Връщайте се, граждани! – настоява милиционерът и ме блъска в гърдите. – Назад! Назад!

Продължаваме. Керимидчиев е прибледнял. Усмихва се измъчено:

– Изкарах си акъла! Току що остарях с десет години! Казват, че в състояние на постоянен страх човек остарявал двойно по-бързо.

 


напред горе назад Обратно към: [Безразличният][Цветан Марангозов][СЛОВОТО]

 

© Цветан Марангозов. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух