напред назад Обратно към: [Безразличният][Цветан Марангозов][СЛОВОТО]



Глава 17


Адвокатът Керемидчиев крачи напред-назад. Избягва да ме погледне.

– Чакам да се приготвите!

Идва при мен:

– Поне още няколко дни! На моите години трябва да се подготви човек и психически. Имаме време. Сега, когато не ни подозират.

– Никакво отлагане!

– Поне да прекараме Нова година! Пък тогава – чупи адвокатът пръстите си. Пръстите му пращят, сякаш мачка кибритена кутия.

– От това хоро пускане няма! – отсичам. – Утре вечер тръгваме!

Керимидчиев очевидно съжалява, че се е хванал на това хоро. Но същевременно съзнава, че след измяната на Пламен Ачков няма да допусна да изклинчи.

– Ако изклинчите, ще ви унищожа, да знаете! – заплашвам го и се чудя на думите си. Сякаш цитирам от някакъв гангстерски филм.

– Няма, няма! – уверява ме той. – Не се съмнявайте.

– Едно обаждане в милицията и обирате подире ми пешкира. Окото ми няма да мигне, да знаете! Пригответе се!

Керимидчиев отваря гардероба. Изважда чисто нова раница. Подрежда неохотно нещата си. На тръгване му напомням:

– До утре вечер в ресторанта на Централна гара. В уговореното време! Разбрахме ли се?

Адвокатът кимва незабелязано.

– Ясно ли е?!

– Ясно, да...

 


напред горе назад Обратно към: [Безразличният][Цветан Марангозов][СЛОВОТО]

 

© Цветан Марангозов. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух