напред назад Обратно към: [Безразличният][Цветан Марангозов][СЛОВОТО]



Глава 20


– Ти какво така?! – чуди се Гаврата. И в следващия миг се досеща: – Аха! Превръщаме думите в дела.

Кани ме да вляза. Отстъпва, оглежда ме от главата до петите.

– Бяхме започнали да си омръзваме. Така ли?

– Ските нека останат при теб. Не ми трябват. Можеш да ги продадеш.

Искам да се сбогувам, но моя приятел ми подава малък пакет:

– Остана от баща ми.

Отварям пакета. Намирам завит в мазен парцал пистолет марка „Маузер“. Пъхвам го в раницата.

– Как е той?

– Миналата седмица ходих да го видя. Пита ме дали познавам генерал-полковник Кубрат Коев. Казвам му, че това е той самият. Но той твърди, че бил незаконен син на Цар Фердинанд.

Гаврата налива чашите. Пием на екс.

– Хора сме! – казва.

– Еврика! – казвам, имитирайки го.

И с това е казано всичко. И пак сме на едно мнение. Трогнат съм. Пистолетът е нелегален и моят приятел рискува сега наравно с мен. Помага ми да нарамя раницата. Тласка ме към вратата:

– Хайде! Чупка! Омитай се! – и тръшка вратата подире ми.

 


напред горе назад Обратно към: [Безразличният][Цветан Марангозов][СЛОВОТО]

 

© Цветан Марангозов. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух