напред назад Обратно към: [Безразличният][Цветан Марангозов][СЛОВОТО]



Глава 21


Мишока се радва, че тази вечер в „Казака“ няма свободна маса. До тезгяха седи разкрачено Пенка, още без компания. „На Пенка с опъната струна.“ Изпиваме на крак по един коняк. Мишока оглежда замислено скиорския ми екип. Прегръща ме, сякаш се досеща, че се виждаме за последен път. Пожелава ми приятно прекарване на Новата година на Мальовица. Пожелава на мен и на себе си „догодина да празнуваме като свободни българи“. Не вярва червените да се задържат дълго на власт „при тази безумна политика“. Надява се американците да си спомнят накрая за нас.

Трамваят е претъпкан. В мен се притиска възрастен железничар с шинел. Напомня ми за онзи с кантонерската фуражка:

– Ти от Редута ли си? Или не си от Редута?

– Не! Не съм от Редута.

Едно момиче с червена плетена шапка и жълти плитки скандира френетично:

– Ве-ка-пе-бе! Ве-ка-пе-бе!

Потръпвам от радост. И тази натрапчива картина ще ме напусне след няколко дни завинаги.

Чакам в ресторанта на Централната гара. Адвокатът Керимидчиев закъснява. Поръчвам си два коняка наведнъж, за да не търся повторно келнера и плащам. Срещу мен седи гърбав селянин с калпак и жестоки очички. Изпива чашка мента, без да ме погледне. Става. На неговото място сяда бачкатор с избеляла винтяга:

– Закъде, другарче?

Соча неопределено с ръка на изток. Той:

– И аз съм натам. Но малко по-нататък. Как е там ли? Отвратително е! Кал до гуша!

Не ме интересува. Чакам с нарастващо безпокойство адвоката Керемидчиев.

– Лошо време за пътуване. Във влака няма отопление.

Следя с едно око часовника на стената. Остават десет минути до тръгването на влака. Адвокатът Керимидчиев се бави.

– Хората работят и под нулата. Денем и нощем. Плащат добри пари, ако си продаваш здравето.

– Парите са важно нещо, нали? – подхвърлям с надеждата да го хвана в сребролюбие.

– Парите! Какво ми говориш!? В къщи имам четири гърла. Чакат подаръци за Коледа! Да ставаме! Ще изпуснем влака – И винтягата бърза към перона.

Адвокатът Керемидчиев не се появява. Изпивам още един „последен“ и тръгвам. Перонът гъмжи от пътници. Носачите викат. Пощаджиите товарят фургона. Значи, сам... Всъщност не съм вярвал наистина, че адвокатът Керимидчиев ще се реши да тръгне с мен. Не съм разочарован. По-скоро отвратен. И си казвам „все едно“! Естественото състояние на безразличния е единачеството.

 


напред горе назад Обратно към: [Безразличният][Цветан Марангозов][СЛОВОТО]

 

© Цветан Марангозов. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух