Обратно към: [As sam balgarka i Edna balgarka][Кева Апостолова][СЛОВОТО]

И струйката конец

отхвръкнала от белег на череп

И най-страшното тяло

не е вече

изоставеното от своя човек тяло

И книгата

не е вече настолното хапче

не е интимна родина

И илюзията

не е вече любимата местност

не е личната драма

И празнината пред първия

не е

празнината след последния

И непротивоположните полове

И едно поведение

набута навътре реката

И паратизирам

в цъфналата трева

И присвоявам височината й

И халюцинирам щастия

И свистят гумите на душата

И моля разумът да заспи

И самоизблъска се слънцето

И самонаблъска се луната

И ставам източна

И отварям въздуха

И влизам в средата

И някой притвори

след мен вратата

И няма го вече

великото и

Отвори-и-и-и-и-и

Обратно към: [As sam balgarka i Edna balgarka][Кева Апостолова][СЛОВОТО]

© Кева Апостолова. Всички права запазени!