напред назад Обратно към: [As sam balgarka i Edna balgarka][Кева Апостолова][СЛОВОТО]



БЪЛГАРКА - 1. ПЕНКА. Пепи


"Всички бедни хора по света си приличат. От памтивека до сега. Един бездомник от VII век преди новата ера, е точно копие на клошаря от XXI век в София, Париж, Токио, Ню Йорк...Бедният човек е христоматията на човечеството, живата връзка между вековете."

Из дневника на Здравка, България

 

"Когато човек бил хермафродит, тогава жената в човека накарала Господ да разреже човека по средата и да премахне излишното. Господ разрязал, гледал едната половина, гледал другата, мили му били и двете, и дълго се чудил коя да хвърли. Докато се чудел, мъжът съзрял нещо да мърда из високата цъфнала трева и го подгонил. Тогава Господ казал:" Благодаря ти, земна природо, че ми посочи по-добрата половина на човека" и притиснал жената до себе си. От тогава до сега жената цял живот търси тази прегръдка"

Елена (Ленчето) от Монтана - България

 

 

 

Никой не ми се радва, че съм жива...

Първият ми мъж още ме гони да ме убива, макар че отдавна умря.

Стряска ме денем и нощем. Вторият ми го уби новата му жена. Защото го завари при мен да ме бие. Да ме бие, че съм го оставила и попаднал точно на нея.

Третият ми, понеже получих веднъж оргазъм с него, го търсих и с екстрасенси, и с полиция, и с негова снимка по телевизията. На снимката бях и аз, щото друга нямах. Резнаха ме до половината, но четвъртият ми, гледал в тоя момент телевизия, харесал ме и ме издири... Третият ми, вярно че го показаха и жив по телевизията, ама вече като убиец. Някакви се опитали да го изнасилят, той ги изпозаклал и ги наредил един до друг като риби. От полицията разбрах, че бил от малцинството. Не че съм расистка, аз с целия си живот доказах, че не съм расистка, но не разбрах от кое точно малцинство беше. Тя цяла България почерня - няма ги ония там с русите коси... А какви хубави очи имаше той! Като си ги помисля, започва да ми се ляягаа, ляягаа...

Четвъртият ми, дето ме видял наполовина по телевизията и ме намери, ме кара да го ритам. Защото модерен, сексуален мазохист. Осакатях. Аз го ритам, а той Анче та Анче. А името ми не е Анче. Ритах, ритах, докато един ден го заварих с по-млада. Тя го поритваше, ама й дал да му седи. Като ме видя едва изрече "запознайте се - Анчето" и издъхна. Двете с Анчето приемахме съболезнования.

С петия ми не се карахме само когато бяхме в поза 69. Ама живее ли се все с 69! Молех го, крещях му - дай да минем на по-долните, а той - секс по журнал. Много четеше. Много журнали изчете. И умен - имаше денонощни знания. Както си живеехме така с него по журнал, аз се сетих за Анчето! Да бе - за Анчето! Анчето, Анчето и Анчето! Това е! Анчето! Петият ми ни завари. С Анчето. И добре че прозорецът беше затворен, иначе и двете щяхме да хвърчим през него. С Анчето. След време чух, че сам си се е хвърлил от същия етаж. И за него приемахме съболезнования. С Анчето.

Шестият ми... Шестият ми си ми е кой ли не. Купих си го от сексшопа. И с Клинтън го правихме. Той ми вика: "донт уори би хепи". А, не, не, това ми шепнеше Буш. Стария Буш. Младият - като баща си "дант уори" и той ми викаше. А Клинтън, Клинтън - той ми вика: "летс мейк динк бетър". И "пенасоник" ми е викал, ама така "пенасоник", и "джони уокър". И "Стела Артуа" ми е шепнел, ама така, както си трябва: "Стела Артуааа"... Бе световен бе, световен! Бе умрях бе! И с Тони Блеър го правихме - едва го спрях в сюблимния момент - не ми се ражда. Много спонтанен, един такъв задъхан, всеотдаен, но жена му да си ги ражда, аз моите още не съм решила с кого ще си ги раждам. И с Путин го правихме два-три пъти. Гледате го такъв, не, не такъв, а такъв, ама става, става. А пък този Берлускони - опъне ръцете ми и ноктите ми един по един целува... Бе италианец - какво се чудя. А при германците - викам Шрьодер - идва Йошка, викам Йошка идва жената на Шрьодер... По едно време се зададе нещо като арабски мъдрец с чалма, но мъдрец ли беше, друго ли... Опасна работа ви казвам...

С българи не можах. Опитах с Петър Стоянов, а то наизкочиха едни проблеми... И с други българи опитах - не става. Идват ми с проблемите - техните си, моите ми, на народа ми. Викам им - оставете проблемите пред вратата и елате, секс с проблеми не се прави, а те нали българи - не знаят как да се чистят от проблеми и ми идват с тях. По едно време на няколко пъти към мен се засилваше Симеон Втори, ама като ме приближи, врът и тръгне с вдървен врат нанякъде. "Ела бе, човек, не бой се, ела да си поприказваме", но той тръгне ли нанякъде ни чува, ни вижда.

Иска ми се да се омъжа.. Заради сватбената рокля и Менделсон. То всички жени затова се омъжват, а мъжете си мислят, че заради тях. Нека си мислят, милите, и те са хора.

Всъщност, да си призная - може и малко да е, но страдам от расови предразсъдъци. И за да ги преодолея, защото съм цивилизована жена, ще се омъжа за Еди Мърфи или ще се оженя за Йоко Оно. Чувам Менделсон!...

Яаа, албинос!... Албинос по нашата улица!... Чудо!...Трябва да го настигна... Оная ми сватба ще почака - задава се тая ми сватба... Премили боже, албинос!... Доживях...

През къде ли е минал, та не се е поочернил? За към мен се преминава или през Румъния, Сърбия, Македония, или през Гърция, или през Турция, или през Черно море?... Богата съм с незнанието си.

 


напред горе назад Обратно към: [As sam balgarka i Edna balgarka][Кева Апостолова][СЛОВОТО]

© Кева Апостолова. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух