напред назад Обратно към: [As sam balgarka i Edna balgarka][Кева Апостолова][СЛОВОТО]



БЪЛГАРКА - 4. ДЕСИСЛАВА. Деси


Деца. Синове и дъщери мои. Аз убих баща ви. Всички чакахме този хубав ден и той дойде. Всички знаехме, че той нямаше как да не дойде.

Деца, който е беден си върши цялата работа сам. Срещнах се, говорих с няколко убийци, молих ги, ревах им, отговорът бе един и същ: " малко даваш", а аз давам всичко. Не можахме да се споразумеем. Никак не ми се щеше да си цапам ръцете. Иначе отдавна да съм го направила, но и аз се надявах, първо - че баща ви ще изтрезнее, и второ - че ако все пак не изтрезнее, ще мога да намеря наемен убиец за мократа поръчка, но останах излъгана от съдбата. На всеки клиент разказвах живота ни с цел трогване, но това нещо не се трогва, защото е професионалист.

Тогава преминах на полупрофесионалисти, но и те - не: малко им. Разговарях и с един клошар. Но и той не. Вика: " Аз напуснах дома си да не убия злата си жена, която си е за убиване, а ти ме караш да убивам твоя" - и повлече чувалите. Говорих и с един току що пуснат затворник, но той се извини, че няма време:

"Нямам време, отивам бързо да се изпикая на гроба на жена си - тая курва мръсна, малко й беше, че я удуших и бегам за чужбина". Опитах и с луд. Започнах да разправям живота ни, той се разплака и като почна да заеква:" Аз от такъв баща превъртях и ту влизам, ту излизам от лудницата. Не мога."

Без малко да се споразумея с един наркоман, ама ей така, както обсъждахме проблема, изведнъж се свлече, свлече и тихичко умря.

Споразумях се с един от приятелите на баща ви. И парите, и начинът уговорихме, и денят, но брат му го уби ден преди той да убие баща ви.

Деца, синове и дъщери мои, като си представя,че баща ви няма вече посред нощ с ритници за отваря вратата, няма с ритници да си прави място на пода между нас, за да легне, няма вече да не може да заспи и да ни изгонва от единствената ни стаичка на улицата, няма с ритници и нож да ни подгонва по улицата, а ние голи и боси, в сняг, дъжд, да пищим и да няма къде да идем, няма махалата да гледа и да чака какво ще стане; няма вече полицията да спре колата си, да каже " пак ли вие" и да отмине с отегчение или най-много да ни вкара обратно в стаята и да си отиде, па нас и да ни колят...

Деца, ето ги парите, които спестявах, за да откупим свободата си. Добър е Бог - така направи, че парите остават за вас. Ще купите на старо широко легло, маса, столове, печка, закачалка. За гардероб няма да стигнат. Тая измишльотина на човечеството - гардеробът, е недостъпна за нас. Гардеробът е за хората, а ние какво сме - майка и няколко деца. За хладилник съвсем изобщо няма да има, а пък това телевизор дето му викат... Божее!...Но спокойствие ще има, това е важното.

Ще увеличим снимчицата на баща ви от паспорта му. Ще я сложим в рамка. Ще я закачим на най-хубавото място на стената. Като икона. Защото - баща ви е това. Бащите трябва да се почитат. Баща ви вече е за почитане. За мен не мислете - моята е лесна. В затвора всичко подсигуряват - и дрехи, и храна, и подслон. И, както баща ви не каза, но сигурно, ако беше изтрезнял поне за час, щеше да каже: "По-големите да помагат на по-малките. Обичам ви". Точно така щеше да каже баща ви, но немá късмет, човекът, да изтрезнее, тежка съдба!

Бъдете здрави. Отивам да се предам на полицията.

 


напред горе назад Обратно към: [As sam balgarka i Edna balgarka][Кева Апостолова][СЛОВОТО]

© Кева Апостолова. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух