Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]

Загасна пламък-юност и в пламенни другари

днес виждам овча кротост: на всички по лицата

живота безпощаден е смогнал да удари

с цинична подигравка на злото си печата.

Измежду тях един ли след мене завистливо

поглежда и въздиша? Щастливец ме намира!

Оплаквам участта им, оплаквам я горчиво...

А мене кой оплаква, а мене кой разбира?

Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]