Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]

Под нежната омая на вечер замечтана

   и двама ний горим! - не идвай чак при мен...

В прегръдките си взел те, когато ще желая

цял с тебе да се слея - и ний ще се топим

в блаженство и забрава, мъчително далеко

   от себе си тогаз усещал те бих аз.

Ах вечер замечтана очите ни закрива -

   и двама се топим! - но по-далеко стой...

Изгубил те от поглед, когато ще престана

да мисля зарад тебе, ний двама ще горим

един за друг в притома; - и колко, колко близо

   усещал те бих аз до себе си тогаз!

Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]