Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]

На гаснещия ден прощалните зари

и аромат от рози, покъсани без жал;

на лебед песента, все болен от зори -

душата ми самотна и нейната печал...

Ах, тихата печал на скорошната нощ

и в храсти оголели въздишка на зефир;

широките крила, отпуснати без мощ -

душата вече мъртва - и гробният й мир.

Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]