Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]

Очите ти са звездни небеса.

Косата ти е здрачния воал

на късна вечер, твоята коса!

Дъха ти - свеж момински дъх,

на юга съживителния лъх,

зефир посред цветя заспал.

Ела, денят е мъртъв и студен.

В таз лунна нощ, с разпусната коса,

приведена над мен,

ела и дъхай в моето лице,

ела и сгрей изстинало сърце -

в таз лунна нощ, под звездни небеса.

Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]