![]() ![]() ПроклятиеДушата ми, жена, душата ми бе храм на смелите мечти и светли вдъхновения. Проклет часа, когато те въведох там! - Когато сред безименните въжделения посегнах и извиках: името и знам.
Въведох те светица върху царствен трон, на моя девствен блян облечена в порфирата. И волята ти, думах, нека е закон: доспехите на воин, на поета лирата, благослови ги! - шепнех, в тих молитвен стон.
Но стана ти и с яд, разметнала коси, одеждите разкъса, - своето нещастие! - Кикотене безумно храма огласи... Ти в блудна голота вертеп на сладострастие душата ми направи: че бе - което си!
Проклет, жена, часа, когато жадна плът внезапно те съзрях в мъглата на молитвите. Посърнали, сънливи дните се влекът... Угасна жива мощ, калена среди битвите! И плач е песента ми, плач в изгубен пьт.
![]() ![]() ![]() |