Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]

"Огън в угнище угасна,

сънен мрак навява сън.

Глас... тревога ежечасна!

Кой над пропастта опасна

пак увисна отвън?

Сънен мрак навява сън,

глас - тревога ежечасна, -

глас ли, или ветрове!

Кой ме буди и зове?"

(Ний сме десетте мъже избрани,

ти не знаеш, о Тома!

Ний сме факлоносците, призвани

да творим деня в тъма.

Ние сме десетте мъже, всегдашни

милосърдци сред беди.

От небесните звезди

ний запалихме факлй: безстрашни,

ден творихме низ тъма...

Отвори ни, о Тома!)

"Стар съм, гаснат стари сили,

вестоносци на денят!

Кръв не блика в кръвни жили:

сто уста са нея пили,

непознати в тъмен кът.

Да отворя на денят? -

Стар съм, гаснат стари сили,

ослепяха и очи...

Ад не виждам тук лъчи!"

(Повилнели бури ни факлйте

угасиха, о Тома!

Облаци покриха и звездите,

вредом зина пак тъма.

Ти изтръгна искрите от камък,

буен огън стъкна сам.

Зад предвръшна бездна - там

връх се губи: жив небесен пламък

пак да снемем - и тъма

посвети ни, о Тома!)

"Тука огънят угасна,

вън е бездната ужасна -

край не чакам на тъма..."

(Помогни ни, о Тома!)

"Догоряха стари сили,

кръв не блика в кръвни жили -

оплачете ме в тъма..."

(Съжали ни, о Тома!)

Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]