Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]
Тома
"Огън в угнище угасна,сънен мрак навява сън. Глас... тревога ежечасна! Кой над пропастта опасна пак увисна отвън? Сънен мрак навява сън, глас - тревога ежечасна, - глас ли, или ветрове! Кой ме буди и зове?" (Ний сме десетте мъже избрани, ти не знаеш, о Тома! Ний сме факлоносците, призвани да творим деня в тъма. Ние сме десетте мъже, всегдашни милосърдци сред беди. От небесните звезди ний запалихме факлй: безстрашни, ден творихме низ тъма... Отвори ни, о Тома!) "Стар съм, гаснат стари сили, вестоносци на денят! Кръв не блика в кръвни жили: сто уста са нея пили, непознати в тъмен кът. Да отворя на денят? - Стар съм, гаснат стари сили, ослепяха и очи... Ад не виждам тук лъчи!"
(Повилнели бури ни факлйте угасиха, о Тома! Облаци покриха и звездите, вредом зина пак тъма. Ти изтръгна искрите от камък, буен огън стъкна сам. Зад предвръшна бездна - там връх се губи: жив небесен пламък пак да снемем - и тъма посвети ни, о Тома!) "Тука огънят угасна, вън е бездната ужасна - край не чакам на тъма..."
(Помогни ни, о Тома!) "Догоряха стари сили, кръв не блика в кръвни жили - оплачете ме в тъма..."
(Съжали ни, о Тома!)
Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]
© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух
|