Обратно към: [Николай Искъров][СЛОВОТО]

Искам да съм негър, негър в Алабама.

Негър, негър, негър в щата Алабама.

Само че не мога - беше бяла мама,

татко гузно каза: "Във рода ни няма..."

Бяло, бяло семе в костите ми дреме -

в героично време, в братята по племе.

Щур късмет извадих - беличка държава,

беличка държава, звездочела врява.

Все за своя сметка пях и пих - улисан.

И по цели нощи питах: Чий съм? Чий съм?

Ваш съм, думи нямам - негърчето, дето

тъжно ви намига денем през пердето.

Черната овчица в ангелското стадо -

лани от небето паднах. Още падам.

Ще се разпилеят белите ми кости -

няма го злодеят. А народът пости.

От небето тъмно капеха звездите.

Взираха се в гладни, взираха се в сити.

И от черна завист пукаха сърцата -

Толкова сърцата, толкова позната.

Паметник не искам от Карарски мрамор.

Искам да съм негър в щата Алабама.

С белната усмивка щедро да ви лъжа:

Колко съм нещастен, колко съм ви длъжен.

1988 г.

Обратно към: [Николай Искъров][СЛОВОТО]

© Николай Искъров. Всички права запазени!