Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Свърши митингът. Витият пети,

упит от шумни плясъци, ура,

излезе с лаврите, които сбра,

да иде чай да пие у Венети.

Навън на вратнята го някой спря

със дискос във ръка: "Фърлете

за македонските сираци клети!

Огнец и дрешки!... Турчин ги обра!"

Фъртуната върлуваше ужасно,

кълбуци снежни виеха се бясно...

Витият пламенни замина глух.

А вятърът го гонеше проклети

и шъпнеше на топлий му кожух:

"За македонските сираци клети."

Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]