Обратно към: [Стихотворения за малки деца][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Ясна гайда е писнала,

залюляло се хоро,

млада булка се хванала

    цяла в наниз и сребро.

А до нея юнак силен

скача весел и засмян,

поглед хвърля й умилен:

    той е младий й стопан.

Стари сватове наокол

с пълни бъклици стоят,

често вдигат ги високо

    един друг си честитят.

Скоро слънце ще да зайде,

мрак ще замени денят,

ала грасовите гайди

    дор до утре ще ручат.

Обратно към: [Стихотворения за малки деца][Иван Вазов][СЛОВОТО]