Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]

(Подражание)

В наший век, кой много блеска,

чудни вършат се дела:

зарад всичко има днеска

два аршина, две тегла.

Едному се опрощава

и безчестье, и разврат,

другиму се в грях вменява

от придирчивия свят.

Дръж се мъдро и прилично,

па граби', лъжи, кради –

ще ти кажат: не вреди,

то не е публично!

Ако гладният клетник

гологан един открадне,

то без милост в същий миг

във тъмницата ще падне.

Ако други мълчешком

тури милион във джоба –

то той има чест и дом

и висока е особа.

– Но той грабна тез пари

от народа, неприлично!

– Няма нищо!... Не вреди –

то не е публично!

Ако бедната жена,

след борба ужасна с нужди,

падне в лошата страна,

жъртва на похоти чужди,

то безмилний общи съд

я наказува с позора;

но ако ли в някой кът

прави туй кокона Флора

от каприз, не от беди,

и речеш: не е прилично!

Ще ти кажат: не вреди,

то не е публично!

Ето един патриот,

който плаче, гръмко стене

все за „милия“ народ,

за „горкoто населенье“.

Но ако му викнеш там:

Шейлок, остави народа,

твойте викове са нам

смешни като стара мода:

много свят ти изгори,

събличa, граба цинично!

Ще ти викнат: не вреди,

то не е публично!

1882

Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]