напред назад Обратно към: [Непечатани приживе стихотворения][Иван Вазов][СЛОВОТО]



На г-жа N


Напразно нашто време на изпит и съмненье

изпразни маловерно небесните селенья

        от нимфи, божества

и от богини красни морето обезлюди,

и из горите хладни дриадите прокуди:

за храм, за поклоненье пак има същества.

 

Да, има между нази пак ангели прекрасни,

със погледи неземни, с души високи, ясни,

        де господ сам сияй;

които на земята напомнюват небето,

които с нещо сладко изпълнюват сърцето

и правят го да моли, да мисли, да мечтай.

 

Кога приказваш нежно, гласът ти хармоничен

на някаква си песен от раят е приличен,

        високият ти стан

е горд, красив и строен кат брязата планинска,

и твоя поглед сини в мечтателност богинска

неволно предизвиква ил песен, ил метан.

 

1883

 


напред горе назад Обратно към: [Непечатани приживе стихотворения][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух