Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]

За очите - красни, дивни гледки,

за душата - шир, възторзи живи,

за поета - вдъхновенья редки

имате, чукари горделиви.

Хубави сте! За сърце наслада -

вред, де поглед падне, де крак стъпи;

спорни с сенки, с извори, с отрада -

само за орача вий сте скъпи.

За браздица нямате вий место,

труд упорен ялов тук остая,

глад и нужди вам са гости често:

нищета - сред пазвите на рая!

И човекът, дрипав, твар нещастна,

роб на мъки и на мрак вековни,

туря пятно в таз картина красна,

фърля скръб в предела тоз чаровни!

Малата планина - тъй се нарича южният масив на Стара планина, между Петроханския друм и Искъра.

Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]