Обратно към: [Чичовци][Иван Вазов][СЛОВОТО]

- Е, сега кажи ми как стана това приключение, от що, защо сиреч и прочия? - каза Иванчо, като подир много сигнали и псувни генерал Селямсъз направи да млъкне батареята му.

За голямо чудо, същото се случи и с противната батарея.

- Какво приключение? - изпъхтя отчаяно Селямсъзът. - Никакво приключение и отключение! Аз откак съм човек на света, а викам се на седем-десет-осемдесет години... Такова куче краставо да се подиграва с моя честни дом... Иванчо, как го приимаш това? Какво му прави портата ми на тоя унгурин и манастирско магаре? Аз, човек с жена и с фамилия и с четиринайсет деца, плащам деветстотин и деведесе и един грош данък, долни пари, на царщината, на старо време да ме обезчести, и защо? Я го питай защо, я?... Не, аз това го не возприимам, проклет да е Селямсъзът, ако возприима това!...

Иванчо изслуша търпеливо, па го пресече:

- И прочия... Сега, бай Иване, да дойдем на историята.

- Историята, историята, историята е тая: обесил ми гръбнака на портата, хърватинът проклети, та кой отде замине, да гледа и да се подиграва с моята честна порта.

И Селямсъзът плюна.

- Тогава ти? Потопи котката и прочия?

- Каква котка и кой потопи?... Та искам да ти кажа, че аз откак съм на света, а викам се човек на осемдесет и пет години, такова грешно и срамотно нещо не съм видял да направи христиенин на христиенин, та той, това куче, Тарилйомът, не е и христиенин, ами същий цинцарин, дядо му е бил дошъл от Воскополи, из арнаутлука, с една торба на гърба и е продавал пуканици и халва!

- А защо Варлаам ти е направил това презрение?

- Кой? Тарилйомът ли? Аз ти казвам, Иванчо, че такава поганска работа нито съм видял, камо ли да съм чул!... Стар човек ме гледаш, ама дето го рекли: пази, Боже, от зло... Джанъм! Първица ли е човек да се скара? Живи сме. Човек не е дърво я, виж децата ми, що се викат - деца са, па и те се карат и бият и всяка вечер ставай кадия, та ги разправяй... оная вечер щях да потроша Маноля с бой. А не съм вчерашно пеленаче... Помня едно време, когато се скараха, пак за капчук, Хаджи Петко и Хаджи Папурко, влачиха се по кадии и по мюфтии запалиха си един друг копните, а Хаджи Петко и Хаджи Папурко бяха донейде си сватове: Хаджи Петко водеше лелината дъщеря, Рипсимия, на Хаджи Папурка; той беше, Хаджи Папурко, най-старият син на дяда Бенча, от Сюлюменовий род, и имаше къща, кажи, цял конак... Та когато се сбиха по заговезни Хаджи Петко и Хаджи Папурко, тебе лъжа, мен истина, извадиха калъчи...

- И прочия... сега чуй-прекъсна го Иванчо, - да си поприкажем сърце откровено... Ти си баща и прочия... Е? Тогава? Ти потопи котката във вапцилката, от разярение душевно. А пък котката, когато Варлаам легнал с булката и прочия... отишла, та направила всеобще злоупотребление, разбирам, животно е.

Селямсъзът изгледа свирепо Иванча, па каза сърдито:

- Е, добре, котката аз я потопих, кръстих я! И аз я пуснах да иде да им се погали в гащите... та какво? - И Селямсъзът се изпули на Иванча още по-застрашително.

Иванчо само клюмна с глава.

Селямсъзът си отри с шапката потното чело и продължи:

- Какво бива от една котка и от един Тарилйом? Нищо. Котката се измива и дрехите се изпират. Ами това леке, дето го залепи той на вратнята ми и на лицето ми, кръв го измива! Кръв, знайш ли, Иванчо?

- Не, не, преговерете се. Виж, сто души народ ви гледа на портите и се смеят великогласно, не подобава, прегърнете се и прочия.

- С Тарилйома ли? Та той не струва колкото едно добрутро!

- И двамата. Аз знам, че ти имаш пълно право. Варлаам е един богохулник и анадолски капасъзин! Не може още името си да запише, и епитроп! Срам за българския народ.

И Иванчо тупна с крак.

- Имам ли право?

- Имаш. Опростете се.

- Тебе да бяха ти окачили на вратнята гръбнак от шаран, един лакът дълъг, какво щеше да направиш?

- Кой ще ми го окачи?

- Кой и да бил.

- Гръбнак от шаран?

- Нека бъде биволски.

Иванчо се ядоса.

- Казвай, де? - попита натъртено Селямсъзът.

- Кой смей?

Някой, да кажем Тарилйомът.

Иванчо погледна страшно събеседника си, махна с ръка из въздуха и издума тържествено и ниско:

- Той няма да е жив. Смерт!

Горд человек беше тоя Иванчо.

Обратно към: [Чичовци][Иван Вазов][СЛОВОТО]