Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Във балканските долини

имало дворец един

с арки мраморни, с градини...

Там - вълшебник домакин.

Той веднъж поканил всички

добродетели на пир.

Не отказали: кат птички,

от цял прилетяли мир.

Заздрависали се живо,

кат приятели добри:

сбрал ги случаят щастливо

в тез вълшебните гори!

Възцарил се шум приятен

в осветления палат,

гостите се веселили -

всякой бил другар и брат.

Само двама нито дума

си продумали таз нощ;

Добротворство с Благодарност

не познавали се йощ!

Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]