Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Веднъж, след дълго лутане и тирене,

седнах при Искъра да ям.

В печатан лист увито беше сирене,

аз мойто име видях там.

И куп ругателства за мене в вестника -

грамада от душевна кал.

Усмихнах се, пожалих го злочестника,

кой толкоз мъка бе си дал.

И пак с охота - туй е за невярване, -

с охота страшна обедвах -

под песните на жаби и на гарвани...

Слушах ги тихо, па казах:

О гаргици! Вий требува да гракате,

за туй ви господ дал гласът!

О жабички, вий длъжни сте да квакате -

защо сте жаби на светът?

Юли 1899

Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]