напред назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Явление 3


Горните и един стражар.

Полицеинът (влазя). Стойте!

Млъкват.

Македонски. С какво желаете да ви послужим, господине?

Полицеинът (строго). Желая да мълчите и да не събирате народа на улицата.

Македонски. Господине, извини, ние не чиним нищо на народа... ние сме хора...

Полицеинът (пресича го). Пияни, виждам, и правите скандали.

Странджата. Опрощавайте, господине, лъжете се. Скандали не правим, а спомняме за отечеството си.

Полицеинът. А какви са тия песни, дето ги ревете?

Бръчков. Тия песни са песни за свободата, господине, и ако да разбирахте български, щяхте да свалите шапката си пред тая песен.

Хаджият. Румъния е свободна земя и ние се радваме на свободата тук.

Македонски. Са траяска Румъния!

Полицеинът. Хай, пръснете се!

Македонски (подава му чаша). Заповядайте, ако обичате.

Полицеинът (отказва). Казвам ви да се пръснете; ако пак вдигате врява, ще ви заведа на полицията. Имате вече няколко ваши другари в дупката. Дето стане скандал в града - все от българи е. Скитници и нехранимайковци!

Странджата (тихо). Иска ми се на тая полицейска гъска да й удря един юмрук в джонгата.

Македонски. Това, дето си позволихте, е голямо докачение за чувствителни хора... Ако да си спомнеше какво ни е принудило да напуснем отечеството си, да оставим къщи и майки, и бащи, и братя, и сестри и да дойдем да се скитаме тук немили-недраги - нямаше да кажеш такива горчиви думи.

Полицеинът. Казвам ви ги и пак повтарям.

Хъшовете роптаят и негодуват.

Странджата (към тях). Момчета, мирувайте, да не правите глупост... (Към полицеина). Вие трябва да си оттеглите думите... Инак ще дам оплакване на самия министър, на господин Братиано!

Дерибеев и Хаджият (твърде раздражени и със застрашителни погледи към полицеина). Протестуваме, вземете си думите назад или...!

Македонски (към хъшовете, полека). Чакайте, оставете на мене да го докарам на вяра този грубиян, но по благороден начин.

Странджата. Тоз обесник отрови ми днес радостта.

Македонски (към полицеина). Почтени господине! Аз съм Македонски - Македонски ме викат мене - и Македонски има чест да ви каже, че българите не са скитници и нищожни човеци, а храбри борци за свободата; всеки от нас е държал меч и е участвувал в битките с турските паши и носи по някоя рана на снагата си. (Възпретнува ръкава си.) Гледай тая дълбока рязка, а тука тая зарасла дупка: то е от турските куршуми... Затова уважавайте! Второ. Аз имам чест да ти кажа, господине мой почтени, че българите са достойни да ги обичате и почитате още като съседи и роднини... Защото ние, българите, и вие, румъните, сме роднини от стари векове, господине. Недей мисли, че Македонски, като е така например одърпан и проста работа, че не знае политиката на историята и целия възточен въпрос. А отде сме роднина, ще попиташ? Да ти кажа. (Към другарите си.) Налейте ми една чаша вино, че ми пресъхна гърлото. (Към полицеина.)... В старо време българи и румъни са били едно царство, един закон и една политика. Империя румъно-българска. Империул румъно-булгарилор! Разбираш? Цар Симеон, цар Асен, Михай-Витяз, цар Крум, Щефàн Челмаре, Братиано... Крали Марко, Куза, българи, румъни, черкова, език, все едно било това! Разбираш? И например кой ви е дал вярата? - Ние. Кой ви е дал писмото? - Ние. Вашият език е една мешава от български и молдовански думи... Или не вярваш какво ти казва Македонски? У вас бодапрости, у нас - бог да прости; у вас сфънту дух, у нас - свети дух; у вас майка пренчиста, у нас майка пречиста, драголица мила - драголице мила... Ами: веселещи, четещи, пазещи, въртещи, милуещи, любещи? Виж колко се е смесила кръвта ни. Та затова, благородни господине, бъди така учтив да почиташ българското име и да изпиеш тая чаша в знак на братска любов (подава му чашата си), в знак на нашия съюз против турците, тия безбожници проклети... Приемаш ли, господине? Дай ръка, така: съюз нападателен и отбранителен против султана... Са трияска Румъния, свободна и гостолюбива земя! Вива!

Полицеинът (усмихнат, пинва от чашата и тупа го по гърба). Добре, добре, байно. Но тихо вече, без скандал! (Тръгва да излезе.)

Македонски. Да живей вечният съюз между България и Румъния! (Прегръща полицеина и го целува.)

Полицеинът. Без скандал! (Излазя.)

Попчето. Този комисар много уважава Владикова. Сявга му сваля шапка.

Македонски. А бе де Владикова?

Хаджият. Той по-рядко забикаля сега. Той е сега от високата клечка: нали е домашен учител на Добревича.

Македонски. Добревич има една лъскава дъщеря, нали! (Усмихва се лукаво.)

Хаджият (лукаво). И едно лъскаво слугинче - Катинка.

Попчето (разсърден). Господа, не позволявам да подмятате Добревичевото семейство. Не прилича на почтени хора...

Бръчков (към Попчето). Кой е този Владиков? Аз съм чувал често това име.

Македонски. Владиков ли? Да ти кажа: храбър като мене, патриот като мене, неустрашим като мене и по-умен от мене. Но на скамбил го бия. Владиков е нашият главатар. Нему му викат още адютант на Раковски. В Белградската легия му е бил адютант. Когато се превзимала турската там крепост, Владиков, хлапе тогава, един от първите се качил на стените по стълба. Неустрашим, ти казвам, но го бия на скамбил, та го поразявам.

Бръчков (усмихнато). Аз лично изпитах днес силата на вашето изкуство.

 


напред горе назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух