напред назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Явление 4


Горните (без полицеина) и Владиков.

Владиков (влазя). Добра ви веселба, момци! (Слага цилиндра на масата и един пакет.) И тоя път шапката ми не ще излезе безнаказано из твоята кръчма, Странджа. (Турга си цилиндра.) Е, как си? Коткаш ли момчетата?

Странджата. Нема те тука, да чуйш ораторствуването на Македонски - ти знаеш, когато се натряска, той ораторствува. Ти трябва да вземеш урок от Македонски по историята... Чирак те изкара той тебе...

Владиков. Я тури тая закуска на полицата. Какво диреше един полицеин тука? Пак някакъв скандалец, нали?

Македонски.  Напротив, Владиков: с много важна и политическа мисия той влезе тук.

Владиков. Какво, да ти не е донесъл покана да завземеш вакантния пост на министър на финансите?

Македонски. Още по-висока мисия той извърши тука. Сключихме с тоя почтен брат съюз между България и Румъния.

Владиков. Браво!

Македонски. Да, съюз отбранителен и нападателен против султана и неговия харем... И тоя свещен съюз подписахме с вино и запечатахме с целувка.

Владиков. Ти пак си се нарязал, Македонски! А propos, знаете ли, момчета, защо ида?

Хаджият. За да пиеш едно вино. Заповядай. (Поднася му чаша с вино.)

Владиков. Хай наздраве! (Пие и бърчи лицето си.) Ба, киселко - ама веселко... Но аз за друго ида, господа, за една работа необикновена, велика...

Всички (напрягат внимание). Казвай.

Владиков. Ето какво е: трябва да дадем до другата неделя театрално представление.

Македонски. Владиков, аз те съжалявам: такива ли са твоите велики работи?

Владиков. Слушай бе, хлапацало. Кой ти казва, че самото представление е велико. Велика е целта му, разбираш ли?

Македонски. Да чуем.

Владиков (тържествено). Целта на това представление е велика, мога да кажа, съдбоносна - за целия Балкански полуостров. И вярвам, че всички ще прегърнат с възторг моите думи. Но само пълен секрет.

Странджата. Македонски, дявол те взел, ако шукнеш! Мравка, я погледни из вратата да няма някой.

Хаджият. Като влезе в сърцето ми едно нещо, по-лесно можеш да изтеглиш тартора из дъното на пъкъла, а не тайната оттам. Аз... например...

Странджата (запушва му устата). Магаре не ставай, Хаджи!

Владиков (озърта се предпазливо; съглежда първи път Бръчкова). Кой е негова милост?

Македонски. Ах, Владиков, аз забравих да ви запозная: господин Бръчков, наш верен другар.

Владиков. Бръчков?

Македонски. Бръчков. Тази заран е пристигнал от Туркия и макар да не иде от балканските усои, както ние, а от магазията на баща си, той е славен хъш. Той е вече като приятел на всички ни и много невинен... Имай пълно доверие.

Владиков (подава ръка Бръчкову). Добре дошли, господине... Как, ти да не си поетът Бръчков от Свищов? Аз съм чел вашите поеми "Горска среща" и "Песни на окований лев". Нали са ваши?

Бръчков (смутено). Мои... а, нищо не са...

Владиков. Как, прекрасни работи... Пълни с огън. Ние всички се възхищаваме. Моите искрени комплименти - у вас има поетически талант. Драго ми е, драго ми е, че идете при нас, такава сила ние ценим. Слово и дело - благородно нещо. Вие после ще ми разкажете новините. А сега на думата си...

Македонски (на себе си). Дявол и чорт ме взел мене! Майки! Поет бил, а аз не знаех, ами тая заран го оскубах на играта, взех му всичките десет наполеона, които имаше. Хай дявол те взел, Македонски, проклето животно си... Трябва да му повърна от парите му барим… барим един франк... Все едно, няма да го оставим...

Странджата (хвърля феса на Бръчков и му туря на главата една капела).

Владиков. Момчета, повтарям: пълна тайна.

Всички. Разбираме, разбираме.

Владиков. Представлението е необходимо, за да сдобием от него най-малко хилядо франка. Хилядо франка са необходими. Тия пари ще служат за разноски на човека - един бащин и майчин беломорски грък - името не обаждам, - който ще тръгне за Цариград с мисията (понижава гласа си) да убие султана.

Всичките. А-а-а-а!

Владиков (озърта се наоколо и продължава около една минута да им шушне нещо, което не може да се чуе на сцената).

Всички. Прието, всички ще играем.

Странджата (хвърля си шапката). Велико, велико, велико, дявол го взел!

Македонски. Аз взимам роля, но ако играя царя. Аз в "Крум Страшний" бях цар... Царлъкът ми е подадене.

Мравката. Аз ще играя войводата пък - нали има и войвода в представлението?

Владиков. Хаплювци, замахахте краката още неседнали на магарето. Няма ни цар, ни войвода в драмата, която ще играем.

Македонски. А какъв дявол има, когато няма тях?

Владиков. Драмата е "Изгубена Станка".

Македонски. Поврага ти изгубената Станка и пропадналата Лалка! Аз в такива бабешки игри участие не взимам.

Владиков. Не кряскай, ти ще играеш Желя хайдутина.

Македонски. А, има ли хайдутин?

Владиков. Има и кръвопролитие, боеве, гърмежи...

Македонски. Това ми се допада. Приемам хайдутин, да си напомня барим, когато ходех с дружината из македонските планини. Приимам, Владиков.

Владиков. Ти, Хаджи, ще играеш татарчето.

Хаджият. Нека бъде. Аз в "Стоян войвода" бях арапин, сега ще съм татарин; печеля пак.

Владиков. А ти, Мравка, тебе да ти дадем... кое искаш ти?

Мравката. На мене дайте нещо пък, като команда да бъда.

Владиков. Тебе ще те направим бабичка, па и гласът ти прилича на женски... Не ме гледай така сърдито - ролята на баба Стояница е от най-първите. Ние ти правим чест. Аз ще играя пък стареца - дядо Стоян.

Странджата. Ами Станка кой ще бъде?

Владиков. Добре кажеш: Станка, момата.

Македонски. Как, има ли и госпожица?

Владиков. Има зер, която ти ще отърваваш от татарите... Срам и позор, че не си чел още "Изгубена Станка". Конска глава.

Македонски. Аз ти казах, че бабешки театри мразя. Питай ме за царските театри - всичките съм ги чел.

Хаджият. Абе Станка да играе Катинка. Да я повикаме. (Гледа ухилен на Попчето.)

Попчето (сърдит). Ти не дрънкай, Хаджи!

Странджата. Коя е тая Катинка?

Дерибеев. Слугиня у Добревича, влахкинче. Запознали се с Попчето, когато живеел в бащината й къща с кирия.

Владиков (дава знак да мълчат). Станка някой мъж да играе, някой по-млад и приличен. (Озърта се.) Господин Бръчков, взимуваш ли Станка? За нея жена не би се намерила да играе.

Бръчков (усмихнато). Приемам с благодарение, макар че не съм мома...

Владиков. Нищо. Като те накичим и попременим, няма да те познае никой. Ще позамажем с малко белило черните косъмца под носа ти и работата е свършена.

Македонски. Ба, може и тъй, какви мустаци има? Мъх. Няма нищо от толкова. Лани помниш? Гицата наш стана Райна княгиня с мустаци като на пъдар, но пак мина за Райна. Тия работи се не гледат в театрото.

Попчето. Пък аз да ви кажа, че с малки мустачета още по-хубаво е. Аз имам голям вкус към жена с мустачета... Знаеш, стои едно такова е... иска ти се да й лапнеш кадифявата горна джучка.

Владиков. Попче, ти си цял разбойник! Ти кое искаш да играеш? И тебе татарин да те направим... Чакай другите роли да раздадем.

Македонски. Владиков, само моят Желю хайдутина да не пипаш, че отрязвам ръце. (Посяга и взима от поличката саламата и се отдалечава в дъното на сцената.)

Странджата (към Владикова). А нази забрави ли ни?

Владиков. Кого?

Странджата. Мене? Аз няма ли да взема някоя главна роля? Като има хайдушка дружина, трябва да има и байрактар.

Владиков. В драмата не се предвижда байрактар. Па аз да ти направа угодата, бих се съгласил да си байрактар; но това ще излезе несъобразно и много неуместно...

Странджата. Това е право, на двама души хайдути какъв байрактарин ще бъда? Аз даже не приимам... Та аз без назначение ли ще остана? Това не може да бъде!

Владиков. Тогава твоето назначение е на буфета. Ти си опитен за тая работа... Не се въси, братко. Касае се главно за полза на светото дело... Приемаш ли?

Странджата. Приемам. Аз съм навикнал да се жертвувам за младите.

Македонски се подава от другата страна и лапа мълчаливо едри резневе от саламата.

Владиков. Само и тебе трябва по-чист костюм. С тоя омазан кожух селашки не бива... Па тия две големи резки на бузата ще причинят припадък на някои нервически госпожи... Ах, мой бедни Странджа, по бих желал да те видя всред Стара планина, тамо е твоята сцена.

Странджата. И то ще бъде, ако е рекъл господ. Ще поискам от Добревича някое вехто сетре, по-прилично.

Бръчков  (усмихнато). Знаете ли? Наистина грандиозна е целта на това представление. И ако се сполучи всичко докрай, историята донякога праведно ще може да каже, че изгубена Станка е убила султан Азиза. Не е ли тъй?

Владиков. Та отде знаеш? Може и да го каже това историята. Тя толкова чудесни работи ни разказва, щото нищо няма за невярване. Големите работи често са ставали от малки причини и тая изба може да разтрепери цяла империя и да тласне към крайното му решение възточния въпрос... Най-малкото, което може да причини убиването на султан Абдул Азиза, е династическата революция в самия Цариград, а запали ли се Цариград, пламва и цяла Турция. А нам трябват такива мътни времена.

Македонски (като продължава да лапа). Смърт на Абдул Азиза!

Владиков. А бре, лапнико! Ти ми унищожи провизията.

Македонски. Да живее комуната! Право да ти кажа: бях гладен като вълк, а кога дойдох, тия лакоми мулета изпукали всичко... Имам ли право, или нямам?

Владиков. Имаш право за обесване. (Туря си цилиндра.) И така, момци, довечера елате на училището. Сбогом! (Излазя.)

Попчето (на Македонски). Македонски, я дай и нам от саламата, че ни потекоха лигите. (Посяга.)

Македонски. Че какво е? На девет вълка пачи крак! (Лапва всичкото. Към Странджата.) Странджа, я напълни една голяма чаша, да залея саламата.

Странджата. Няма ни капка. Всичко изцукахте!

Македонски. Да ви вземе дявол, сега без вино какво ще правим? Без вино и без свобода няма живот на тоя свят. (Към Бръчков.) Поете, ти остана гладен. Хай да те водя да си похапнем другаде, ама тъй, както не сме яли на бащиното си кръщене.

Хаджият. Македонски, отде си забогатял?

Македонски. Не от лихварството, като Христовича, а с потът на челото си... (Поглежда ухилено към Бръчкова.) Бръчков, кураж: мое и твое тука няма... Комуна!... Хайде!

 


напред горе назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух