напред назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Явление 5


Горните и Мавроди

Мавроди (влазя). Кого викат тука Попов?

Странджата. Няма тука такъв човек. Защо ти е?

Македонски. Попов? Аз откак съм человек на тоя свят, не съм чул такова име: Попов.

Попчето се крие.

Мавроди. Този Попов от две недели живее в една стая на хотела ми, дето е прибрал и другиго едного, като него такъв одръпан и гол. И досега не са си платили. Две нощи ги няма хич тия пунгаши българи.

Македонски (сърди се). Безобразни празноглавецо, вземи си думите назад!

Мавроди. Кой си ти? Какво искаш?

Македонски. Пунгаши, аз като българин не приимам това докачение.

Мавроди. Аз искам да си получа парите. Много хорати не ми трябват. Дайте ми 62 франка, инак ще викам полицията: тя ще ви застави да кажете де са вашите другари.

Странджата. Вземи си парите от тях... Продай им вещите.

Мавроди. Какви вещи? Оставили един вехтък куфар, продънен и празен. (Съглежда Хаджият.) Ах, ето другаря му. (Спуща се и го хваща за рамото.) Господине, не мисли, че ще се отървеш от ръцете ми. Брой ми тука веднага или ще те предам в ръцете на полицията.

Странджата. Ти трябва да имаш грешка.

Мавроди.   Как грешка? Този е! Вагабонти! Знам ви!

Бръчков. Господине, млъкни!

Македонски и другите (застрашително). Вземи си думите назад! (Македонски шепне настрана нещо на Мравката, който излазя.)

Странджата (тихо). Ще стане пак скандал у мене. Полицията ще затвори кръчмата... Но остави това, ами ще се побърка представлението, ако затворят някой. (Високо.) Хей, господине, аз ставам поръчител за негова милост. Остави го сега спокоен.

Мавроди. С какво поръчителствуваш? С олупените си грънци ли и дървени лъжици и оплюти картини? Или с песни ще ми отплащате, както одеве се бяхте разревали?

Македонски. То не е твоя работа. Ето, той ако ти не плати, аз ще ти платя с чисто злато. (Вади наполеони.)

Мавроди. Добре, заплати!

Македонски. Направи разписка.

Мавроди (пише). Готова. Брой сега парите.

Македонски (чете). Не, такава разписка не ща.

Мавроди. А че каква искаш?

Македонски. Ето как да пишеш: "Долуподписаният получих от двамата достоуважаеми и благородни българи и герои, господа Хаджиев и Попов, 62 франка, задето направиха чест на хотела ми да престоят в него четирнайсет дена."

Мавроди. Чудни работи. (Пише.)

Македонски. Още едно условие имам.

Мавроди. Какво условие още? Разписка ти направих.

Македонски. Оттегли си думите, с които одеве опозори българите!

Мавроди. Та какво сега има от две-три празни думи? Аз ги казах в яда си...

Македонски. Ето парите. Но пак ти казвам, оттегли си назад думите, защото ние всичко сме изгубили на тоя свят и само една чест ни е останала. Мен куршуми ми са издупчили тялото, но ни най-малкото петно не е закачило честта ми... Ти, ако си почтен християнин и искаш веднага да си вземеш парите, изпълни желанието ми, па си иди сбогом.

Мавроди  (с иронична усмивка). Чудни човеци имало на тоя свят. Ай добре, като искаш, на: отричам се от думите си и дай ми парите!

Хъшовете (ръкоплещат). Браво!

Хаджият. Македонски, до живот няма да забравя тая добрина.

Македонски (поглежда към вратата; към Мавроди). Е, приятелю, аз ти благодаря много, виждам, че си добре отхранен човек.

Мавроди. Стига, стига, дръжте си комплиментите и само парите ми дайте, че бързам.

Македонски (поглежда към вратата). Къде Дявол се бави Мравката! (Високо.) Господине, изпълни ми още едно горещо желание, то е най-лесно нещо на света и няма да ти костува нищо.

Мавроди. Може сега да искаш да ти поиграя?

Македонски. Извини, господине!

Мавроди (нетърпеливо). Кажи и дай ми парите.

Македонски. Кажи си тука пред всинца ни, че си един голям хаплю.

Странджата. Македонски, прекаляваш.

Македонски. Кажи, че си хаплю, господине. Де се е чуло и видяло Македонски да плаща чужди дълг! Той своя не приема да плаща... Това е против убежденията и съвестта му.

Мавроди. А, за подигравка ли било? Чакай! (Тръгва към вратата...) Полиция! Вагабонти! Разбойници, българи!  Негова милост (сочи към Хаджият) още тая нощ ще спи в затвора! Жив господ и за оня - другаря му. Такива сте всички: обирници!

Бръчков (хваща го за гушата). Животно, сега ще ти изтръгна гръкляна мръсни! (Удря го; едни се спущат да отнимат Мавроди, други да го бият.)

Мравката (влазя запъхтян). Пожар! Пожар!

Странджата. Пожар? Къде?

Мравката. Пожар! Хотелът насреща гори!

Мавроди. Моят хотел! (Изкопчва се из ръцете на хъшовете и изхвръква из вратата.) Вода! Вода!

Мравката. Пожар! Пожар!

Македонски. Не се майте, хайде да офейкаме. Тоя глупец ще дойде пак с полицията, щом види, че няма никакъв пожар в хотела!

Излазят, като викат: "Пожар! Пожар!"

Завеса

 


напред горе назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух