напред назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Явление 5


Горните и Странджата

Катинка (гледа из вратата). Господарю, иде Странджата.

Старият Бръчков. Кой е този Странджа?

Добревич. Знаменосецът. Прочутият Странджа. Бях му обещал едни вехти дрехи за театрото. Катинке, дай му ги; не, покани го да влезе. Да те запозная барим с тоя гарибалдювец.

Странджата (влазя, облечен в стари, закърпени дрехи). Добър ден, извинявайте! (Ръкува се с Добревича, който го запознава със стария Бръчков.)

Добревич. Странджа, аз вази ви уважавам. Седнете. Как сте?

Странджата (сяда). Не ни бива, господин Добревич. (Кашли.) Само господ да ме поживи до пролет. Като ще се мре, да се мре бари там.

Добревич. Няма ти нищо, Странджа, ще мине всичко. Е, представлението? Че ти защо не взема роля по-юнашка, да биеш татарите?

Странджата. Тъй, туриха ме на буфета, нали ви казах... Па то ми е и занаят. Нека младите да се поперчат. Аз съм ги бил чалмите живи, а не на сцената. (Към стария Бръчков.) Турчата беснували в България, господине, нали? Скоро има да станат чудесии по вас. Помнете ми думата.

Старият Бръчков. Каквито чудесии и да станат, нашите глави ще си изпатят, синко. То и сега е черно тегло.

Странджата. Без жертви не може, приятелю! (Към Добревича.) Господин Добревич, ваша милост си приятел с руския консул... Какво си подушил? Казват, че Русия ще отвори война?

Добревич. Абе слуша се такова нещо, но кой знае.

Странджата. Кажи му, че ако отваря, нека отваря, че ние напролет вече ще речем много здраве на Стара планина.

Добревич. А бе, Странджа, я вие чакайте Русията!... Без нея нищо.

Странджата. Русията - Русия, а ние, господин Добревич, трябва да се надяваме на собствените си сили. Помогни си, и бог ще ти помогне.

Старият Бръчков (към Странджата). Ти слушай господин Добревича, господине: дядо Иван - той да е жив.

Странджата. Турската империя е една гнила държава, а ако българският народ въстане цял, тя взе-даде!... Но да си ида. (Става.)

Добревич. Чакай. Вземи по-напред сладко!

Катинка носи сладко и ракия.

Странджата (прав с чашката в ръка). Господин Добревич, аз пия за нашата мила България! Бог да даде да развеем пак знамето, пак да извикаме: свобода или смърт! Па тогава нека ме изяде турски куршум.

Добревич. Дай боже, Странджа; но само ти да не умираш. Потребни сте такива хора.

Странджата. Благодаря ви за тия думи. Но аз да вървя. Има гладни стомаси, дето чакат Странджата.

Добревич. Добре, добре. (Бърка в джоба и му увира в ръката десет франка.) На! Да се почерпят момчетата. Катинке, дай на Странджата дрехите, дето ти заръчах.

Странджата. Благодарим, от моя страна и от страна на момчетата, благодарим, господин Добревич. (Ръкува се и излазя.)

Добревич (на стария Бръчков). Много го почитам. В Балкана е вдигал знамето, а сега е препасал престилка и готви за емигрантите. Жално, че е болнав, горкият.

Старият Бръчков. Нá, такива глави са разбъркали ума на Владимира.

 


напред горе назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух