напред назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Явление 8


Горните и Попчето

Попчето (влазя под мишница с книги). Добър вечер, господин Добревич. Много ви здраве от театралния комитет. Ида да ви поканя фамилиарно да заповядате на представлението в неделя вечерта. То се дава за общеполезна работа. (Подава му четири билета.)

Добревич (поема билетите). Добро. (Дава му парите.)

Попчето. Благодаря. (Вади една от книгите.) Господин Добревич, купете си една книжка нова, с много хубаво съдържание.

Добревич. Каква е тая книга?

Попчето. Стихотворения: "Песните на окований лев".

Старият Бръчков. Пак левове. Все левове навсякъде!

Евгени (към стария Бръчков). Господин Бръчков, вашият син е поет. Аз четох с възхищение творението му.

Старият Бръчков (към Евгени). Е, какво хасъл разправя тоя лев?

Евгени. Това е алегорично. Под лева се разбира поробена България, която със стенания изразява старата си слава, своите тегла и жажди за борба и за свобода.

Христович (прекъсва разговора си с г-жа Добревич и се обръща към Попчето). "Песните на окований лев" - за един франк, нали? Там е всичката работа... Този приятел пък с по-благороден начин си иска данъка.

Попчето (към Христовича.) Господине, аз ваша милост не ви каня да си купите книга! После трябва да знаете, че тая книга не съм я написал аз и не за моя полза я продавам.

Христович. А-а, извинявай. Аз мислех, че си ти поетът.

Попчето. Не, поетът е други и е в крайна бедност. Аз събирам помощ, за да има залък хляб да яде...

Христович. И на мене един друг ми днес увира една от тия книги в ръката! Благородни просяци...

Попчето. Той ви е предлагал, защото не ви е познавал!

Добревич   (строго). Момче, ти по-малко приказвай!

Христович пак се приближава до г-жа Добревич и се разговарят тихо.

Старият Бръчков (на Попчето). Господине, я подай една книжка.

Попчето. Заповядайте.

Старият Бръчков (дава му пари). Вземи за книжката.

Попчето. За жалост, нямам да ви повърна четири франка.

Старият Бръчков. Не, задръжте всичките.

Попчето. Благодаря, родолюбиви господине!

Старият Бръчков. Кажете ми, моля ви, де се намира сега Владимир Бръчков! Много желая още тая вечер да се намеря с него.

Попчето (ниско). Тоя мяза да е бащата... Приличат си... А! Не бива да обаждам нищо, доде не се видя със сина. (Високо.) Право да ви кажа, че тоя час, господине, не знам къде може да се намери...

Добревич. Момче, ти недей кри, ами заведи господство му сега при Бръчкова.

Попчето (гледа внимателно стария Бръчков). Господине, вие не сте ли баща?

Старият Бръчков. Баща му съм, синко. Ти го знаеш де е... От мене имаш един наполеон още: заведи ме по-скоро при Владимира наш.

Попчето (ниско). Какво да сторя? Наполеонът е потребен сега, но по такъв начин?... То прилича на един вид предателство към другаря ни. Не. (Високо.) Господин Бръчков, много ми е мъчно за вас, но невъзможно ми е сега да изпълня молбата ви. Разнасям билети... Утре ще срещна господин Владимир и ще му обадя да дойде на хотела ви. Де сте?

Старият Бръчков. В хотел "Унион". Вземи, вземи тоя наполеон. (Попчето се колебае.) Ти, ако не щеш, дай го на Владимира. Поздрави го от мене и му кажи още утре рано да ме намери в хотела... Кажи му, че само съм дошел да го видя... (Обрисва с кърпа очите си.)

Попчето. Сбогом!

Добревич. Сбогом!

Старият Бръчков (става и последва го). Господине, пак ви моля: не забравяйте, каквото обещахте... Мислете, че съм баща!

Попчето излазя.

Христович (оставя разговора си с г-жа Добревич). Ето, господин Бръчков, мостра от хъшовете. Този господин е хъш. (Взира се към вратата.) Ах, още един иде!

 


напред горе назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух