напред назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Явление 10


Катинка, после Попчето

Катинка (влазя и треби). Да разтребя. Ще дойде господин Крецулеско... Аз разбрах, разбрах! Тъкмят Крецулеско за Евгени: коконата кани Крецулеска в операта, в тяхната ложа. А Евгени? Нито иска да мисли за Крецулеска с многото пари и с големия корем... Какво ли ще рече коконата, като й кажа, че Евгени всеки ден по това време поглежда кога ще дойде Владиков и че когато закъснява, тя се щуря като болна из къщи? Ух, любов, любов, сладка душица, сладко нещо... Одеве и аз видях Василакя, ама само ми климна, бързаше... Ох, любов!

Попчето (влазя, на себе си). Пратиха ме да викам Владикова за репетицията. Той се забави тук. (Съглежда Катинка.) Ах, добър ден, драголице! Какво правиш ти? А! Какво си се разхубавила!

Катинка. Ах, не, не, защо сега тичах, затова... (Поправя се.)

Попчето (ръкуват се продължително). Катинче, ще шъташ още малко, па няма да шъташ веке, ще господаруваш.

Катинка. Лъжеш ме. Тежко ми и горко!

Попчето. Вярвай, заклевам ти се.

Катинка. Е, ще ли да стане скоро?

Попчето. Подир шест месеца, най-много десет...

Катинка. Нека бъде година. И ти тогава ще станеш?

Попчето. Големец.

Катинка. Като домну Крецулеско?

Попчето. По-висок от него; префект, сиреч паша в Русчук. Това място ми е определено.

Катинка. По-скоро го превзимайте... (Скача.) У-у-ух! И аз ще бъда?

Попчето. Ти ще бъдеш префекторка, недей става глупава!

Катинка. Па тогава да се премениш хубаво, в много лъскави дрехи. Че сега какъвто си дрипав, хич не може повярва човек, че ще станеш префект.

Попчето. Разумява се: фрак, цилиндър, бели ръкавици, па и голям корем ще добия, щото и за владика да бъда после достоен.

Катинка. Не, владика не ща... Не обичам аз брадата му.

Попчето. А тебе ще облеча в свила, в кадифе, в сърма и в диаманти - колкото искаш.

Катинка. Аз искам тогава да ми направиш рокля от атлаз, с големи сини пера, като павунени, с бухнали фалбала и скъпа гарнитура, както на коконата... А засега купи ми едни ботинки, ама с лустрен нос и високи тесни столове. Не са много скъпи: пет франка.

Попчето. Като те обичам, па не знам де да те дяна, гълъбче. Пет франка тъкмо нямам. Имам половина франк. На, вземи го да си купиш някакво украшение, много хубаво, много красно, много лъскаво, та като те видя пак, още повече да те обикна, до лудост... Ще дойдеш ли на театрото с господарите си в неделя вечер? Като дойдеш, ще ме видиш как съм се пременил, няма да ме познаеш.

Катинка. Ами какъв ще бъдеш!

Попчето. Татарин, ама много страшен: чер като дявол, грозен като хайдутин, с рунтава шапка и с такива ей мустаци... (Иска да я прегърне.) Ах, Владиков иде!

 


напред горе назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух