напред назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Явление 4


Владиков, Странджата, Бръчков, Македонски, Попчето, Хаджият и Дерибеев (влазят шумно), после Мравката (като бабичка)

Странджата. Връщаме се, Владиков. (Гледа по земята.)

Владиков. Какво търсиш?

Странджата. Изпуснал съм тука ключа на кръчмата. Ето го! (Вдига го.)

Македонски. Ура! Хайде у Странджата!

Мравката (влазя, облечен като прегърбена бабичка). Благодаря, Владиков: щях да зъзна в магарешкия рай тая нощ.

Македонски. Бонсоар, мадама! Ура! Да те прегърна сега!

Мравката се брани и отива в другата стая.

Владиков. Господа! Изтрезнейте! Имам важна работа да ви съобща.

Странджата. Слушайте!

Владиков (затваря добре вратата. С тържествен вид). Господа, преди малко приех това писмо по извънреден куриер от русчушкия комитет. Да ви кажа с две думи съдържанието. Първо: имало необикновено важни работи да ни се съобщат по въстанието, което ще избухне тая пролет. И това е нужно безотлагателно.

Македонски (ниско). Това го знай вече бачо ти Македонски.

Владиков. Второ: да се занесат на Левски пашапортите, които бе забравил тук. Те му били необходими, за да може да напусне Русчук, дето го дирят. Само до 24 февруарий можал да остане в Русчук, т. е. утре заран, и ако тръгне без тях - а той бил принуден да бяга от Русчук, - може да иде на въжето. Вие знаете животът на апостола колко е драгоценен и за нас, и за въстанието. Прочее, трябва някой да тръгне веднага, още тая нощ, за да завари Левски и се срещне с другарите ни там. Има само три часа до трена.

Странджата. Тогава... по-скоро. (Ослушва се.) Фъртуната свири.

Влазя Мравката в обикновени дрехи.

Владиков. Това е работа, момчета. Левски, както знаете, се крие у баба Тонка. Трябва да пратим човек безстрашлив и съобразителен за тия две важни мисии. Оттука по железницата - за Букурещ и оттам - за Гюргево. За Дунава лодка не трябва, той сега е замръзнал и пеши може да се мине - главното е човекът сега...

Странджата. Ах, де ми здравицето, де ми здравицето!

Хаджият. Трябва да се спаси апостолът!

Странджата. За неговата глава десет наши могат да идат! Трябва да се спаси!

Владиков (след кратко мълчаливо очакване). Сега да ви кажа и другото: това предприятие е твърде опасно. Трябва да знаете, че на всеки сто разкрача на дунавския бряг пазят турски караули - големи предпазителни мерки са вземали турците. В самия Русчук пъплят шпиони. Който се реши, трябва да си тури главата в торба... дето го казват. Но за такива свети работи кой от нас ще пожали живота си? И тоя път нека покажем, че браилските юнаци не се боят от опасност, кога се касае за освобождението на България. (Възцарява се отново мълчание. Взема един вестник от стола и се зачита. Глухо шушукане и пак тишина.) Господа! Кой се решава? (Мълчанието продължава. Става прав.) Господа! Аз отивам.

Настава оживлено шушукане.

Владиков (На себе си.) Трябва веднага да напиша на Евгени, че утре срещата е невъзможна. (Високо.) Приемате ли ме, момчета! Намирате ли ме достоен за такава висока чест?

Странджата. Не, не! Всички са достойни да умрат за отечеството.

Шум.

Гласове. Всички, всички!

Странджата. Жребий!

Всичките. Жребий, жребий!

Бръчков (става развълнуван). Господа, ако на хъш бе позволено да пролива сълзи от умиление, аз бих пролял сега моите: всички сме готови да се принесем в жертва за свободата на България. Тя може още да се гордее с храбри чеда. Никой няма да посрами славното име хъш!

Хаджият (гръмогласно). Никой!

Бръчков. Истина е, че който се наеме да иде сега в Русчук, то се вика, че отива в устата на ламята, вика се, че си търси смъртта.

Странджата. Истина е и ние се не боим от нея!

Бръчков. Но според мене не е въпросът тук само кой да умре мъченик, но кой ще извърши с най-голяма сполука мисията си. Например, ако не знае Русчук добре, ако там няма никакви верни познайници, които да му помогнат в случай на нужда, ако не знае де е къщата на геройската баба Тонка и тя го не знае - как ще сполучи да се срещне с Левски, без да го не хванат турците? Това одеве разбираше и Владиков.

Хаджият. Доколкото знам, от нас само Македонски и Странджата са били там... и кой още?...

Странджата (кашли). Ах, де ми здравицето?

Бръчков. Видите ли, според мене жребият е несгоден тука. Да размислим по-добре братски кой е фамилиарен с Русчук. Нему ще се падне честта да тръгне с посланието. И тъй, да улесня работата, господа, аз предлагам мене си като вещ в Русчук.

Ново шумение, знакове на удивление.

Македонски (силно развълнуван). Не, аз ще ида. (Сърдито.) Бръчков не може, Бръчков не познава добре Русчук, Бръчков прави песни, Бръчков ще го усетят и обесат!... А Македонски е живял шест месеца в Русчук, ял е и пил е сто пъти със синовете на баба Тонка, нощувал толкоз пъти у баба Тонка, знае отде се влазя у баба Тонка, и от уличката, и от пътя, и откъде брега, през стобора, и е по-стар петнадесет години, и няма да се даде мърша да го обесат... Да! Запрещавам на Бръчкова! Аз ще отида!

Няколко гласа. Македонски, Македонски да иде!

Странджата. Бръчков да отстъпи.

Дерибеев. Бръчков да отстъпи.

Хаджият. Подкрепям.

Бръчков. Не ме щете? Отстъпвам.

Владиков (тържествено). Събранието избра Македонски за опасната и славна мисия да ходи при Левски! (Към Македонски.) Вземи тоя плик с тескеретата. И тъй, Македонски, тази нощ след два часа тръгвай за Букурещ. Хай готви се, времето бърза - както казва моят учител Раковски: "Време иде, време бежи!"

Странджата. За разноски сега да видим.

Македонски. Не се грижете, имам.

Владиков. Отде, дявол?... Сега, господа, да похапнем и да пийнем за сполуката на Македонски.

Ядат и пият на крака.

Македонски. Господа, да останат за мене две бутилки с коняк. Ще ми потрябват на замръзналия Дунав. (Гужда ги настрана.)

Бръчков. Кажи много здраве отдалеко на Балкана.

Македонски (чука се с него). И на русчушките бесилки.

Попчето. Пази се, Македонски, да се не запознаваш с тях отблизо.

Македонски. Още конопът не е израсъл, от който ще се уплете въжето за Македонски... Но куршумът може да е излян... Да живей България!

Странджата (чука се пак. Към Владикова). Аз хем пия, хем ме е яд за загубата тая нощ.

Владиков. Каква загуба?

Странджата. За първия план. Въстанието благородно - а онова велико беше: султанът убит, в Цариград революция и междуособие, настава страшна бъркотия... Сърбия отваря война, България въстава... разтреперва се целият Балкански полуостров. Е, такъв миш-маш. Жално.

Попчето. Аз ви казах, че хилядо франка ще дам!

Странджата (сърдито). Въшки! Пий, па мълчи!

Навън фучи вятър.

Хаджият. Фъртуната се усилва. Македонски, вземи си топла дреха.

Македонски (сочи двете стъкла). Ето я?

Странджата (смее се). Знаете ли одеве Македонски защо веднага не предложи себе си за Русчук? Аз отгадах: мило му беше за закуските и бутилките - не за главата! (Смее се яката.)

Владиков. Вярно. Аз бих му дал кожуха си, но нямам други, обраха ме по-преди.

Хаджият. Нали когато нощува Македонски у тебе?

Владиков. Да, всичките нови дрехи.   

Македонски.  Тая кьопава влашка полиция: чорт да я вземе.

Владиков. Само шубата със соболевата кожа струваше сто и петдесет франка!

Македонски (на себе си). Евреите дадоха за нея само осемдесет франка. Разбойници!

Владиков. Какво кажеш?

Македонски. Думам си, че осемдесет франка ми стигат за пътуването... Сега да ида да се преоблека и да тръгвам за път. Недейте дохожда всички да ме изпращате! Па ще се кача в третия клас, не се оскърбявайте!

Ръкуват се.

Владиков. Добър път!

Странджата. Върни се жив и здрав!

Македонски. Отрязвам тая, ако ви я не върна здрава и читава.

Странджата. Чакай да те благословя! (Прекръстя го по лицето и го благославя.)

Всички. Сбогом! Сбогом! (Целуват се. Македонски от вратата им прави въздушни целувки и излазя с двете бутилки коняк в ръце.)

 


напред горе назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух