напред назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Явление 5


Горните без Македонски

Бръчков. Завиждам му, право ви казвам. Той отива в България. Аз бих влязъл в нея само по тоя начин, или пък с оръжие в ръка...

Странджата. Юначе, браво! (Намръщва се болезнено и сяда.)

Бръчков. Какво ви е? Прилоша ли ви?

Странджата. Малко нещо.

Владиков. От уморяване, без друго.

Странджата. И от вълнение... Яжте и веселете се, мене не гледайте. (Хваща се за гърдите.)

Владиков. Пий едно успокоително. (Отваря долапа и му поднася в чашка питие.)

Странджата. Благодаря. (Пие и ляга. Другите го окръжават с участие.)

Бръчков (към Странджата). Добре е да се прибереш, уморен си... Господа, аз си отивам, тая нощ ще допиша прокламацията.

Странджата (болезнено). Напиши я огнена!

Владиков. Добре. Утре до обяд трябва да се напечати: госпожа Цанчова ще занесе възванията в Мачин.

Бръчков. У моя домакин няма да тропам, че е късно. В някой хотел ще ида да работя.

Странджата (поставва малко). Бръчков, я прочети, каквото си написал.

Владиков и Хаджият. Да, прочети!

Бръчков. Мога. Само началото. (Разгръща една хартия. Чете.) "Възвание към българския народ!"

Странджата. Тури: "Към храбрия български народ!"...

Бръчков (чете). "Братя! Петстотин години почти ние гнием в черно робство! Петстотин години пъшкаме под жестокото и нетърпимо иго на азиатските султани!"...

Странджата (поставва още повече и добива седяще положение). По-силно, тури: "Краставите султани!"...

Бръчков. Поправките после! (Чете.) "Един млад и жизнен народ със славна история, който брои за свои прадеди Крумовци, Симеоновци, Самуиловци, Асеновци, е достоен за по-човешки живот."

Странджата (ръкоплещи с въодушевление). Браво! Да, такъв народ заслужава свобода! И тая свобода ще я спечели с борба и с кръв. (Става.) Храбрите български синове не се боят от жертви. Ще потрепери скоро Балкана от рева на Симеоновия лев! Кръв тиранска ще залее свещената българска земя!...

Владиков. Странджа, успокой се!

Странджата. Свобода! Свобода! Без свобода не може вече да се живее!... И ние ще се принесем жертва за нея, братя, за сладката свобода!... Нека България да възкръсне, та ние да умрем... Аз и в гроба ще живея и ще се радвам!... Които са свободни, са безсмъртни. И когато аз пак развея левското знаме... (От вълнвние полита изнемощял. Неколцина го подхващат и го полагат на канапето).

Владиков. Бръчков, престани! Странджата се вълнува. Прекрасно захващаш. Иди допиши възванието.

Странджата. Огнено! Огнено!

Владиков. Странджа, ти се много вълнуваш. Имаш нужда от успокоение. Почини си, па да си идеш с кола.

Странджата (подир малко мълчание). Ох, тежко... Чини ми се, че ще оздравея, щом дъхна балкански хладец и ми замирише на здравец. Ние нямаме готово знаме.

Бръчков (като отива към вратата). Знаме ще се намери, щом има знаменосец.

Владиков (ниско на Странджата). Евгени Добревич шие... Това поверително ти казвам.

Странджата. Да е жива!... Там да се мре, брате, тука ми е страшно...

Хаджият. Иде някой.

 


напред горе назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух