напред назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Явление 6


Горните и Македонски

Македонски (влазя запъхтян в пътнишко облекло и с бутилка в ръка). Ето ме, пак се върнах!

Всички учудени.

Хаджият. Македонски!

Владиков. Какво има? Много скоро се видяхме?

Македонски. Една поразия стана!

Владиков. Какво?

Македонски. Абе с тоя проклет Христович. (Озърта се към вратата.)

Владиков. Каква работа има с Христовича?

Македонски. Давих го!

Владиков. Ти, безумнико!

Македонски. Не викай: твоята чест браних! Влизам у Гиковата аптека да си купя малко сулфато... Аз всякога, когато ще пътувам по такъв начин, правя тия предпазливости. Имам тая привичка още от Панайотовата чета. У Гика - Христович и Гробев. Додето чакам сулфатото, те приказват. Аз ги слушам. За тебе приказваха... Я ми кажи ти, добре ли си с Добревича? (Полага стъклото на стола.)

Владиков. В най-добри отношения. Той е благороден човек и ми симпатизира.

Македонски. Христович казваше на Гробева, че Добревич те изгонил позорно из къщата си... Знаеш ли за каква причина?

Владиков (смутен, на себе си). Дали е пръсната някоя история за Евгени?

Македонски. Изпъдил те бил Добревич из къщата си... за кражба.

Владиков (скоква от мястото си). Подлец! (Откачва от стената револвера.)

Странджата (спуща се). Владиков!

Владиков (на Македонски). Кажи ми, де е той сега? (Иска да изскокне.)

Македонски. Оставих го в праха.

Хаджият (задържа го). Презри, Владиков!

Владиков хвърля револвера и сяда запъхтян.

Македонски. Виж, и как искаш от мене да се не сърдя. За мене да беше казал тия клевети, пак щях да изскокна из кожата си, а колко повече за тебе... Обадих се тогава, казах му, че ще му счупя джонгата, ако не млъкне... Отвори ония уста въз мене, вдигна бастуня... Тогава аз не помня какво стана... Четворица души едвам можаха да измъкнат пръстите ми от гушата му... Да го вземе дяволът! Отде се взе в най-сериозното ми време!

Странджата (сърдито). Е, ти я оплеска сега! Ще те арестуват! Твоята мисия в Русчук пропадна!

Попчето. Какво стана после?

Македонски. Спогна ме полицията - какво ще стане? Троица души ме спогнаха... Аз ударих из една тъмна улица. Загубих се от очите им. У Странджата отивам - заключено. Ето ме тука!

Владиков. Без друго и тук ще дойдат. С револвер ще браня входа на жилището си. Но ти пропусна трена.

Странджата. Да те вземе дяволът! Сега пътуването пропадна. И Левски загина! И Бръчкова не знаем де е да го викаме... Само аз, ти и той знаем Русчук. (Тръшка се на канапето.)

Владиков (гледа часовника на стената). Па и време няма: един час има до букурещкия трен.

Македонски. На, тръгвам за гарата. (Отива да отвори вратата.)

 


напред горе назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух