напред назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Явление 2


Македонски   и   Хаджият

 

Хаджият (влазя). Македонски! Ти ли си бе? Оживе ли? (Прегръщат се и се целуват в устата.) Добре дошел! Добре дошел! Кога стигна? Ами що дириш тука? Две недели те няма! Ние те мислехме, че си на бесилото или в дъното на Дунава.

Македонски. И бесило щях да видя, и на дъното на Дунава щях да бъда. То после ще го разправя, а сега я чакай да напълня устата на тая ламя, дето зей като чорт, и да видим как ще хване да реве. (Наднича в собата и бърка с щипците.)

Хаджият. Добре, че носиш и дръвца. Попчето и Мравката огън никога не палят, за да се не изгали и приучи собата им на разкошен живот. (Тика му дървата към собата.)

Македонски (клекнал пред собата, реже тресчици). Да не мислиш, че ги нося от Русчук, за да стопля Попчето и Мравката? Нося ги от училището - там отидох най-напред да диря Владикова. Нямаше го, заключил стаята си, предателят! Дадох на слугата му писмото, па си взех от школските дърва - и те народни, и аз народен - и дойдох да нощувам в колибата на Попчето и Мравката... А виж тия бербанти, необразовани, как причакват гостите! И живеят в деветнайсети век! Срам и позор! (Разбърква пак пепелта, за да накладе огъня. Отстъпя настрана.) Хаджи, ламята държи в устата си змия. Ти такова нещо виждал ли си?

Хаджият (наднича боязливо). Как? Македонски. Една змия в собата, свила се на търкало в пепелта!

Хаджият. Враг, чорт и бяс! В тоя мраз? Тя е мъртва.

Македонски (бърка пак с предпазване). Наистина вдървила се е като моите крака на Дунава... Я чакай да я изтегля... Вай, тежко, като че е пълно с куршум! Ах, това не ще да е змия, това е нещо като зелен мишин, я чакай!

Хаджият (дръпва се). Предпазвай се назад, може да е змия.

Македонски (издърпва тежкия предмет и той тупва на земята, като издава металически звук: няколко жълтици се потърколват). Кемер!

Хаджият (спуща се). Злато!

Македонски (грабва кемера с една ръка, с другата хваща Хаджият за гушата). Не приближавай, че ти изкарвам душата!

Хаджият (яростно). Да делим! Да делим!

Македонски (държи надалеч от Хаджият кемера). Чакай, по-напред да разберем каква е работата! А бре! Това да не е магия?

Хаджият. Не е магия.

Македонски. Чакай да преброим! (Изсипва кемера.) Не простирай ръката, че ще те ударя да те пресуша. Стой нататък.

Хаджият (отстъпва, но внимателно следи в броенето).

Македонски. Сто и десет наполеона! На, вземи ти тоя куп, а пък аз да туря тия търкалца в пазвата, да ги не изядат мишките. (Тъпчи си в пазвата пари.) Бе стоплих се, изпотих се, без да палим огън. Златото сгрявало... Ама не ставай будала, Хаджи: измисли кой зевзек е искал да ми направи такава подигравка на връщането ми от Русчук! Ама смешници хора имало, а!

Хаджият (удря се по челото). У-у-у! Колко съм гарга! Сетих каква ще е работата. (Озърта се, по-ниско.) Вчера вечерта в митрополийската градина е обран и давен мачинският турчин търговец, Хаджи Ибрахим, знаеш, шпионинът оня. Едвам го свестили.

Македонски. Ах, този звяр: нали той издаде в Тулча Инджето!

Хаджият. Главата си отрязвам, че Мравката и Попчето са заварили тая попара. Кой освен тях ще дойде да крие кемера в собата им? Отворено ли беше, когато ти дойде?

Македонски. Аз счупих вратата.

Хаджият (стреснато). Ах! Забравих да ти кажа да не шумим. В другата стая лежи Странджата болен. Зле е болен. Преди девет дена го пренесохме тук: изпъдиха го от гостилницата му.

Македонски. Чакай да го видя. Ах, той ме избави тогава и се самопожертвува.

Хаджият (взема свещта). Два деня стоя в затвора и оттам излезе по-болен. Отърва го Владиков: ходи при самия министър. (Влазят в другата стая. След малко излазят.)

Хаджият. Заспал е, да не правим шум.

Македонски. Добре казваш. А кой го наглежда?

Хаджият. Бръчков повече стои при него. Другите се не свъртат.

Македонски (подир малко мълчание). Ами сега ние тук ли ще седим като гугумани, доде дойдат да ни сварят? Хайде да идем да повечеряме на топло, па да погуляем като почтени хора.

Хаджият. Грабна ми думата из устата. Но накъде?

Македонски. На някой хубав ресторан, дето има благородни маджарски вина и лъскави Смарайдуци… разбираш? В "Петербург"! (Смига му.)

Хаджият. Ама с файтон!

Македонски. Да. Хайде в "Петербург"! А пък тия дърва да останат на Попчето и Мравката. Когато дойдат, нека познаят приятелството на Македонски. (Излазят и притварят вратата тихо.)

Няколко секунди тишина на сцената; чува се само сухо изкашлюване на Странджата.

 


напред горе назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух