напред назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Явление 8


Горните; Попчето, Мравката (влазят)

Попчето (пули се към огнището с уплашен поглед).

Мравката (спира се като истукан, па плясва над глава ръцете си отчаяно).

Македонски (към тях ухилен). Добър вечер! Много ви здраве от баба Тонка! (Подава ръка на Попчето.)

Попчето (не приима ръката му, а изглежда всичките зверски). Кой запали огъня?

Мравката (в изступление). Кой счупи вратата и влезе тука? (И двамата се спущат и ровят със злоба пепелта в собата.)

Бръчков (учуден). Каква е тази комедия?

Македонски. Нищо не разумявам.

Хаджият. Цяла комедия.

Попчето (опулено ги гледа). Македонски, ти ли влезе тука най-напред?

Македонски. Аз преди половин час дойдох тук и заварих Бръчкова и Дерибеят.

Бръчков. Да, така е. Македонски, я следвай историята!

Дерибеев. Ние заедно дойдохме с Владикова и намерихме вратата отключена, свещта гореше... Чакахме вас, мислехме, че сте излезли за кратко време някъде.

Македонски (посочва с очи Мравката и Попчето на Бръчкова и прави знак с ръка, който изображава поднасяне чаша към устата).

Хаджият (смига лукаво). Да, да, яко нарезаша ся...

Мравката и Попчето. Ами кой запали собата?

Дерибеев. Ние с Владикова.

Попчето. И като туряхте дръвата, нищо ли не видяхте в огнището?

Дерибеев. Нищо. Пепел.

Попчето и Мравката (бият се по главата с две ръце и въздишат).

Дерибеев (ниско). Всичкото това пъшкане и отчаяние и примиране за един калпав наполеон... Да им го хвърля, та да ги не гледам как се кривят като луди хора. (Високо.) На, на! Вземете си жълтицата, па да престане тая история... (Хвърля наполеона на земята.) Аз мислех, че от Владикова е паднал.

Македонски. Таза една жълтица ли била всичката работа? А бе защо ми не казахте, та да ви дам пет, та само да не смущавате важния разговор! Сребролюбци недни!

Попчето (грабва жълтицата). Една жълтица само? Отде я взе?

Дерибеев. При собата.

Попчето. Само тоя наполеон! (Спуща се и го хваща за гушата.) Кемерът! Кемерът! Целият кемер!

Мравката (и той се хвърля връз Дерибеева.) Кемерът!

Македонски. Какво е това? Луди ли сте? Пияни вагабонти недни! (Спуща се с Хаджият да отървават Дерибеева.)

Бръчков (спуща се към купа). Господа! Господа! Безобразие! Назад! Какъв кемер сънувате? (Отървават Дерибеева.) Аз сам видях, че една жълтица намери, мислехме, че е от Владикова. Щяхте да го удушите. (Към Дерибеева.) Повредиха ли ти нещо гушата? Я виж какво посиня от пръстите им.

Дерибеев. На гушата ми няма нищо, ами ми разкъсаха с краката си сатирата, пък копие нямам от нея.

Бръчков (към Попчето и Мравката). Па какъв е тоя кемер? А бре!... Завчера някои са обрали и давили в митрополийската градина един турчин! Да не сте вие? Тогава всички сме компрометирани!

Хаджият. А!... Полицията е ходила днес да търси някого в Странджовата кръчма. За тях ще е!

Македонски (смутено). Вие ще ми изгорите душицата! Покрай вас и на моята чест ще падне петно.

Попчето и Мравката си приказват ниско и живо.

Попчето. Няма никакъв кемер, ние се шегувахме. (Излиза с Мравката.)

Дерибеев. Проклетници, щяхте да ми изтръгнете гръкляна и ми разкъсахте поезията. (Търси ги с поглед.) Ах, бегаха!

Хаджият. Тропа някой! (Отваря вратата и приказва с някого.) Училищният слуга. Владиков пратил да ни викат по-скоро. Ще имаме събрание там.

Македонски. Знам защо е. Хайде по-скоро.

Бръчков. Ами де се запиляха Мравката и Попчето?

Хаджият. Казали на слугата, че там отиват!... У Владикова бил и русинът Шандор Новицки.

Македонски (на себе си). А, комунистът? Обичам го този брат аз. Няма от него по-изкусен хирург да прави операции на железни каси. Протомайстор по занаята: само като погледа касата, тя се отваря. Наша милост цървулите не може да му върже. Метани му чина до земята... Сечивата и инструментите му, да ги видиш, да се смаеш... Защо го е викал? А, ще има нужда от операция. Да спи куче под камъче...

Тръгват всички.

Бръчков. Вървете, аз ще остана при Странджата, доде дойде Крумов - не можем да оставим болния. Аз ще и поработя на тая маса - за уводния член.

Македонски. Тогава сбогом, да вървим!

Излазят.

 


напред горе назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух