напред назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Явление 5


Владиков, после Попчето и Катинка

Владиков (сам). И тъй, отивам пак с моите стари другари. Възхитих се, като ги срещнах тука. Сякаш че сме се наговорили... Когато минувах край Браила, щях да се отбия там, да видя и Евгени, да й кажа сбогом, може би последно сбогом... Не дръзнах! И продължих пътя си. Срам ужасен ме е пред това момиче. Оправдаха ме, но обществото не ме е оправдало. Тежката му присъда аз я чета и чувствувам във всички очи, които ме познават. Тая мъка ме накара преди три години да забягна в Русия... Наконец, ето часът да пролея кръвта си честно! Но нея, нея! Да умра, без да я видя! Без да се оправдая?... Нямах кураж да се отбия в Браила... Та и щеше ли да допусне да приказвам с нея? Аз я избавих от Крецулеска, но аз не съществувам за нея. Моят спомен ще изкарва на челото й червенина... Каква подла фигура съм пред тая доверчива, благородна девойка! А аз и на тоя час обичам я страстно, обичам я! Пропаст, като ад дълбока, ни дели, но аз я обичам. В Русия съм бил - за нея съм мислил. И защо аз, глупец, не отидох в Браила? Тя би разбрала, че не съм злодей, тя би ме повярвала и казала ми би една сладка дума на прощаване... И аз, като с двайсет крила, щях да хвърча към бойното поле... Но да ида при Говедарова.

Попчето (влазя). Всички се радваме, Владиков. Пак другарски, на нов подвиг...

Владиков. Да, Попче, и този подвиг е наистина благороден, чист от всякаква кал... От него няма да се срамим, както от оня...

Попчето. Остави тия сега... Ами де е Говедаров? Аз него търся.

Владиков. Да, и аз отивам при него. (Излазя.)

Попчето (сам). Аз жаля тоя Владиков. Как е гузен! Сякаш че товар го притиска... Ами той знай ли, че тука е Евгени Добревич?

Катинка (влазя). Господин Христович си забравил тук омбрелата. (Дири. Вижда Попчето.) Ах, Василе!

Попчето (подава й двете си ръце). Катинче, благодаря, че ме изпращаш. Ти си и хубава, па си и любезна. От колко време не съм те видял?

Катинка (радостно). Едно цветенце? (Подава му цвете от глава.) Ами аз сега срещнах господин Владикова! Той бил тука!

Попчето. Заедно ще вървим... (Нежно.) Това цветенце в пазвата ще го имам всякога!... Но да намеря Говедарова. Довиждане! (Бързо излазя.)

Катинка. И как е весел! А мене ми се плаче... Таквиз са мъжете... (Пипа си главата.) Защо му не дадох тоя по-големия трендафил!

 


напред горе назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух