напред назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Явление 8


 

Горните, Бръчков, Македонски, Хаджият, Попчето, Мравката (влазят)

Бръчков (покланя се на дамите. Към Говедарова). Бай Говедаров, ето ни пак... Тренът много се бави и нам хванаха да ни се стягат душите.

Говедаров (шеговито). О, не бойте се, Бръчков, вие ще успеете да стигнете на войната, преди да бъдат спечелени всичките победи. Абдул Керим паша не вярвам да капитулира още днес... Какво обичате, по една бира? (Към слугата.) Гарсон, донеси бира тука!

Македонски. Да си жив, Говедарче... Ура, да живей генерал Черняев и Говедаров!

Говедаров. Македонски, ти с твоята арнаутска форма правиш страшен фурор... Я виж прозорците, колко свят се е натрупал да те гледа!

Македонски. Нека гледат Македонски, защото не се знае ще ли имат чест пак да го видят. (Съглежда Евгени, приближава и се ръкува почтително с нея.) Госпожице, вие от голямо благородство сте дошли тука, да ни изпратите, нали?… И почтената ви майка. Благодарим ви. (Ръкува се с г-жа Добревич.)

Евгени. Наша длъжност е, господин Македонски, да кажем барим едно "добър час" на юнаците...

Гарсонът донася бирата.

Македонски. Откога не сме се виждали!... Последен път ви видях преди три години и половина нещо, в Браила, помниш ли? На представлението на "Изгубена Станка". Тогава пак бях с тая униформа.

Евгени (усмихнато). Помня, как... Вие бяхте Желю хайдутинът и направихте такова силно впечатление... А как юнашки излезе битката с татарите!

Г-жа Добревич (усмихнато). Как да не помним? Още ми пищят ушите.

Македонски. Тогава изгърмях само аз повече от шейсет фишека... Щеше да стане и пожар, запали ми се и фустанелата... Ех, тая фустанела, какво не е видяла и какво ще види още... Наздраве! Да живей България! (Пие.)

Всичките (дигат чашите). Наздраве!

Македонски (назира през прозореца). Ето одевешните пак, чифути ли са, маджари ли са, пак се въртят тъдява... Но я ги виж какви са усурили носове като пуйки. Сръбската победа ги натъпка в орехова черупка... Не мога да ги гледам. Иде ми да ги пронижа с един куршум, тако ми Черняева! (Към Евгени.) Госпожице, одеве тия същите красти се подиграваха с нещастните български народи, дето ги изклаха турците в Батак! Доядя ги, че сърбите победили... Направих ги бъзе и коприва. Само един път да ми стъпи крачецът в Сърбия, ще видиш Македонски какво ще прави техните крастави герои!... Европейци още! Срам!

Евгени (към Бръчкова). Господин Бръчков, вашият Балкански лев, който преди пееше само жаловито, сега реве за бой. Ето една епоха, пълна с крилати вдъхновения за вас.

Бръчков. Имате право, госпожице; ние сега сме всички крилати. Виждаме, че нашите сънища и песни, и плачове господ ги чу. Но сега вместо тях работа настана. Жива работа и гореща. Кръвта толкова години бе кипяла глухо в гърдите, сега иска да се лей. Днес е празникът на всичките български благородни сърца.

Македонски. Ура! Да живеят и благородните българки!

Хаджият (към г-жа Добревич). Настана край, госпожо, на нашето скитане тука.

Бръчков (дига пак чашата). Господа, тук викахме много "да живее" за живите. Аз вдигам тая чаша сега за един умрял, за един покойник, чиято памет е свята за нас и който не ще е щастлив да дели нашия ентусиазъм и нашите нови опасности на бойното поле. Вдигам чашата и пия за вечна му памет на славния знаменосец, великия наш брат и учител в доблестта, Странджата!

Всички (свалят шапки, с чаши в ръка). Бог да го прости! Вечна му памят!

Македонски (трогнато). Той няма още едно камъче на гроба. Когато умря, на другия ден още, пропаднахме, помните... А и досега лежи без помен в бурените. (Към Говедарова.) Говедаров, бъди благороден, моля те, и настой... Земи тия шест наполеона, дето ми ги даде за път, и заръчай един хубав гроб в Браила за знаменосеца; и плати на попове да му четат парастас тая неделя в черкова, ама голям, славен парастас, такъв, какъвто не се прави на гръцки патрика!... Да се зачудят всичките. Па свикай и ония магарета, нашите чорбаджии, да се помолят за грешната душа на Странджата (по-ниско), че и той, като моя милост, не вярваше дотам - ни в бога, ни в дявола.

Говедаров. Твоето желание ще бъде изпълнено, Македонски. Момчета, не се пръскайте и чакайте тука. Аз ще нареда още някои работи. (Излазя.)

Хъшовете сядат около масата в дъното на сцената и приказват нещо оживено, но гласът им се не чува.

Г-жа Добревич (на Евгени). Това Бръчковото момче какво е разпалено!... Горкото, четири години е стояло в тъмницата, а сега какво се е зарадвало, че ще иде на битка... Какво го тегли там? Куршумите ли? Малко ли е патило досега. Криво ми е за баща му. Да знаеше, че е тука - баре да се видят.

Христович. Жално, жално за господин Бръчкова! (Става..) Мене, госпожо, позволете. (Покланя се и излазя.)

Евгени. Кой знае дали се е уталожил баща му. Покойният тате нали ни казваше, че дядо Бръчков проклел сина си и се отказал от него, когато го уловиха в обира с другите?

Г-жа Добревич. Та може ли инак! Той почерни лицето на баща си, най-почтен търговец! И другарите му също - да трошат каси... Посрамиха всичките българи...

Евгени. Да! Бедността е лош съветник, мамо. Но сега всеки види, че тия момчета не са били родени за крадци... Сега всички отиват с възторг на бой.

Г-жа Добревич. Няма само Владикова. И той тогава с тях беше съден. Добре, че се отърва...

Евгени. Защото беше невинен, мамо!

Г-жа Добревич. Ти вярваш ли? Всички думат, че и той бил замесен, но нямало доказателства.

Евгени. Аз ти казах толкоз пъти, че то беше само една набеда... Владиков не беше способен за такава позорна работа.

Г-жа Добревич. Той е все в Русия?

Евгени. Да, в Москва. Следва в университета, свършва тая година.

Г-жа Добревич. Ела да поизлезем. (Излазят отляво.)

 


напред горе назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух