напред назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Явление 10


Катинка и Македонски

Катинка (влазя от противоположната страна). Какъв страшен свят! Колко народ на гарата! Коконата се срещна с една познайница, заприказваха се, па се изгубиха из народа. Останахме с Евгени сами. Няма и тука коконата. Диря я. Де ще е?... Ах, забравих да обадя на Евгени за Владикова. Как щеше да се чуди! Тя ще се зарадва толкоз... толкоз!... Горката Евгени, как много плака тогаз за него!... Обича го. И не се жени, отказва се под предлог, че жалее за господин Добревича. (Лукаво.) Днеска траурът й ще се свърши... (Уплашена.) Ах!

Македонски (влазя буйно). Да пия едно пиво! Пак се скарах с ония поразеници. Като ги видя само, ожеднявам за кръв... искам да пия. (Към кулиса.) Гарсон, една бутилка пиво! (Съглежда Катинка, която иска да излезе.) О, госпожице, не бягай! Или се уплаши от униформата ми? Македонски е страшен за турците и за чорбаджиите; но пред прекрасните госпожици той става кротък и весел като гергьовско агънце! (Донасят пиво, пие и я гледа.) Хубавичка! Какви хубави цветя! Ах, такова също цвете е турил на гърдите и Попчето! Ах, ти си го дала. Катинче, дай и на мене едно! Аз имам право, защото съм герой. Героите носят лаврови венци, ти ми дай засега барем тая мъничка розичка, хубавичка, миризливичка, като тебе! (Катинка се дърпа.) Молим, молим, не ме оскърбявай, бъди благородна... От боя ще ти донеса и аз драгоценен армаган.

Катинка. Какво ще ми донесете?

Македонски. Една славна огърлица... от турски уши.

Катинка. Ах! Дяволо! (Изсмива се и побягва.)

Македонски (прави й въздушни целувки). Тоя разбойник Попчето! (Допива си пивото.) Сега да се сторя, че ме няма тука... ще платя бирата, когато се завърна от войната... Румъните трябва да са признателни: дадохме им вярата и езика... Да живей Черняев! (Излазя отдясно.)

 


напред горе назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух