напред назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Явление 11


Евгени и Владиков (влазят отляво)

Евгени (весело). Аз съм твърде честита, дето те видях и дето ме осветли върху твоята работа.

Владиков. Аз те уверявам, че тия момчета правеха кражба не за личен интерес, а с идеална цел: да образуват и въоръжат чета и да минат в България. Това е самата истина.

Евгени. Владиков, вярвам сега и благодаря ти. От тебе пръв чувам великодушни думи за нещастните; но ти каза, че обирът... не било случайност... тоест как да разбера това?

Владиков. Никак не бе случайност. За да се доставят нужните пари, имало се е най-напред пред вид друго време, друго лице... друго място, по-лесно и с по-малък риск... Но прибързали и решили за Крецулеска.

Евгени. Но кое ги е накарало на това?

Владиков. Вдъхновителят им. Защото той мислеше заедно с постигането главната цел да направи едно добро дело.

Евгени. Какво дело?

Владиков. Да избави от крайно трудно положение една благородна девица, която... любел и за което й се обещавал в една браилска колиба!

Евгени (отстъпва поразена). Владиков, тогава ти?

Владиков. Същият, Евгени.

Евгени. Значи, аз ви погубих!

Владиков. Сега виждаш в мене моралния, сиреч истинския виновник на обира! Сега знаеш цялата истина. Преди да се разделим, кажи ми, има ли възможност да ми простиш? Ако ми е съдено да умра, то така ще умра по-спокоен.

Евгени (няколко време го гледа мълчаливо; улавя го за ръцете; тържествено). Михаиле, ти няма да тръгнеш!

Владиков. Как? Решен съм.

Евгени. Михаиле, обичаш ли ме и сега?

Владиков. Мила Евгени, питаш ли още?

Евгени. Ти няма да тръгнеш, слушай! Остани, бъди мой, вечно мой.

Владиков. Евгени!...

Евгени (прекъсва го). Слушай, знам какво ще ми кажеш; знам, ще ми приведеш разни причини, че не трябва да те задържам.

Владиков. Тя е само една, Евгени: длъжността към отечеството.

Евгени. Знам. И тая длъжност е велика. Но слушай. Аз те обичам. Михаиле, аз без тебе не мога да живея. Аз не мога да оставя да идеш... сега, когато те видях след толкозгодишна раздяла. Ако ме напуснеш в тая минута, ти ще ми нанесеш страшен удар. Казваш, че ме обичаш. Аз вярвам. Направи тая жертва за мене: откажи се да търсиш смъртта... Бъди жив, бъди щастлив, направи и мене щастлива!

Владиков. Евгени, ти ми говориш нещо много сладко и много страшно! (Ниско.) Боже, каква борба у мен!...

Евгени. Остани! Има време и хиляди случаи имаме още да се отплатим на отечеството. Аз съм богата сега. Аз и Димитраки сме едничките наследници на моя покойни баща. Аз ще въоръжа на мои разноски цяла чета! Но ти раздели живота си с мене и отечеството, на което и с мене можеш да бъдеш пак полезен, много полезен... Не, не, не, не отказвай. (Затуля му устата.) Твоето съгласие! Не упорствувай! Остани! Искам!

Владиков. Евгени! Любовта ми... признателността.

Евгени (прекъсва го пак). Михаиле! Послушай ме! Боже мой, не остана време вече... Кажи: оставам! Давам ти утре рандеву по туй време в градина Чишмеджиу. Там всичко ще изприкажем...

Владиков (ниско). Но аз ще полудея!

Евгени. Реши веднага! Остани с мене навеки!

Владиков (смутено). Оставам... за един ден само!

Евгени. Победа! Утре в Чишмеджиу. Сега да се разделим и да потърся мама, че се изгубихме с нея.

Владиков излазя отляво.

 


напред горе назад Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух