напред назад Обратно към: [Иконите спят][Гео Милев][СЛОВОТО]



Гроб


... там гробо ке си направам,
името ке си напишам
и мойте тежки тегоби!

 

Залязвам аз в зеления твой поглед -

така без страст и злобно избледнял,

усмивката ти е за мене строг лед

и всяка ласка - тягостен метал;

вода от пепел пия в глътки топли -

без вопли, без покруса, без печал:

о, час за горко бягство ме заклина

далеч към камък, лишей и пустиня.

 

Там моя гроб ме чака в мрак потаен

- ни плачуща върба, ни кипарис -

и в плочата надгробна ще вдълбая

сам свойто име: горка летопис

на любовта ми...

      Сляп виси безкрая.

Мълчи дълбоко там безцветна низ.

Мре кървав месец - сетня четвъртина -

сред камък, лишей, кости и пустиня.

 


напред горе назад Обратно към: [Иконите спят][Гео Милев][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух