напред назад Обратно към: [Иконите спят][Гео Милев][СЛОВОТО]



Край


Стъпил Добри...

 

Не ще умери верното зърно

   на щастието белий гълъб

 

: без прелест мрамора сияй:

: обезплодено е любовното зърно:

: не ще долитне белий гълъб

   над пурпурния стълб

де прикована моята мечта ридай:

 

   едно

   остава в моята ръка

: и ето - в тоя същи миг - сега:

   пистол без бол

   с последен крякък : край!

 

Без вопъл от любов - без тържество от мъст,

   вий заровете ме там, дето падна:

   под вечната сезмосвещена пръст

   - безтрепетна, безропотна и хладна -

   Там, дето падне моята глава

   - безумна от напразни увещания -

   копнежи, жалби и слова -

   сградете

там манастир

      : с напевно стенещи камбани

      и честний кръст

над златни сводове възпален с ярък плам:

       и там

с непрестанна ревност и смирение се вий молете

      за моята душа

- защото може би душата е лъжа -

- защото може би и аз не знам -

 

   Там, дето в гробната земя

      - без сила -

   лежи сърцето ми разкрило

   разкъсана от смърт уста -

        - сградете там чешма:

 

   о кротко мляко на кърмачката земя

   - безчуствена вода -

     сама

   на моето сърце кръвта,

   на мойта кръв безумния порой

   развързан

      - и -

     как ведро ще замръзне

   в пустиний зной

на изпепелените от горка страст души

     всяка

    бистра и безстрастна

      капка:

 

   о кротък бисер на покой,

на примирение безчуствен алабастър.

 


напред горе назад Обратно към: [Иконите спят][Гео Милев][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух