напред назад Обратно към: [Лирична проза][Гео Милев][СЛОВОТО]



Април


Мъдреците и поетите дишат чист въздух в сумрачните пролетни градини, над техните звънливи чела - високата тайна на нощното небе - ултрамарин и сребро - над тихата арабеска на преплетените млади ластари на лозата и цъфналите клони на ябълките.

Безбройните въпросителни на нощното небе - и сребърната тревога на Тихо Брахе.

Неотдавна се видях на брега. Ала в шепата си не улових отструите на вечната река. Напразно...

Има ли бог?

Над звънливите чела на мъдреците и поетите небето зее с бездънна тишина - ултрамарин и въпросителни.

Някъде светят шумни локали. А през сянката на белите пролетни градини - в този час на късна вечер - минава с широки крачки огромният силует на черен мъж.

 


напред горе назад Обратно към: [Лирична проза][Гео Милев][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух