напред назад Обратно към: [Лирична проза][Гео Милев][СЛОВОТО]



Юни


Един луд, един цар Лир, стои сам сред пустия площад под бурните полунощни небеса, които чупят мълнии над изплашения град.

Лир декламира:

 

О, гръмове и молнии небесни!

Треснете над греха и суетата!

Небе, земя и ад! Всевишний боже!

О Сатана - - - и прочее.

 

- Що правиш тук, приятелю! - го пита с дървена усмивка неговият лала.

- Пея песен на любовта и правдата!

Посред за миг мълчание на бурята далече някъде бездомен пес надава към небето протяжен и страхотен вой на смърт.

 


напред горе назад Обратно към: [Лирична проза][Гео Милев][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух